Настоящият разказ по никакъв начин не се отнася за Кисса, Светла и други българки и българи, които по една или друга причина са пребивавали дълго време извън Родината. Понякога, професията предопределя къде да я упражняваш, отвъд тесните национални рамки и в това не виждам нищо лошо, освен ако забравиш откъде си тръгнал…
Вместо да си измислям теми и герои за моите писаници, както обича да се изразява Бат’ Джимо, ще ви разкажа една съвсем истинска история за един сънародник, с когото се запознах у наше село преди няколко дни. Мислех да ви я спестя, но накрая реших, че си заслужава да я споделя пред по-широк кръг от хора. На принципа “Повече глави, по-мъдри заключения”.
Без да задълбавам в подробности, жена ми и аз попаднахме като неканени гости в дома на сина на приятел на моя тъст. Оказа се, че му е дошъл на гости негов пръв братовчед от Америка. От лаф на лаф, успях да изясня следното:
Преследвайки лелеяната си мечта за охолен живот, заминал на гурбет в Западна Германия като келнер преди още да падне Желязната завеса и да изгрее свободата у нас. След дълги митарства по света, чрез подкупи комуто трябва, успял да се пресели в Обетованата земя и да започне работа като мияч на чинии или нещо подобно. Междувременно се е оженил за китайка с която лично се запознах и тъй като освен мене никой друг не знаеше английски, разговаряхме само двамата. До днес само в САЩ е прекарал общо 20 години и е успял да се сдобие с американско гражданство. За вярната си служба като разносвач на биологични проби (кръв, урина и др.) до лаборатория и обратно до пациента си е осигурил пенсия от цели 350 долара за 10 години трудов стаж. И жена му горе-долу толкова изкарвала. За тях най-важното е материалното благополучие и нищо друго. Попитах ги не е ли твърде мизерен този доход, като се има предвид жизнения стандарт в САЩ. Отговориха ми че са доволни, тъй като получавали и странични доходи от наеми. Чрез различни комбинации като същински Остап Бендер е закупил две къщички в Лос Анджелис, които в последствие продал и закупил една по-голяма. Живеел на последния етаж, а другите два етажа давал под наем. Щастливи и предоволни.
Попитах новоизлюпения американец не му ли липсва България, не изпитва ли носталгия. Без да се замисли, отговори твърдо, че не съжалява за нищо и не възнамерява повече никога да се преселва за постоянно у нас. Тук в България бил продал всички имоти и единственото нещо което го свързвало била неговата дъщеря от първия му брак. Канил я на гости и даже й обещавал да я уреди на работа, но същата му отказала. Била вече омъжена имала две деца и никак не желаела да сменя местожителството си. Просто не й харесал живота в САЩ.
Доколкото разбрах, социалните им контакти са съвсем ограничени поради езиковата бариера. Дори с българи не поддържал контакти. А китайката говори нещо средно между английски и диалект в Тайван, където се е родила.
Съвсем естествено стигнахме и до бистренето на актуалните политически новини по света. Смята, че там където живее всичко е в розово и никоя друга страна в т.ч. и Русия не може да се мери с Чичо Сам. US-доларът бил стабилен и никаква резервна валута от страните-членки на БРИКС не можели да го изместят. Неговите представи за света са толкова мъгляви, че просто реших, че не си заслужава труда да го ограмотявам при цялата му убеденост в собствената правота. И тъй като за 20 години не е успял да научи елементарен английски език (на няколко пъти го хванах, че не знае правописа на думите), не ми е ясно как са успели да му промият мозъка.
Спирам до тук, защото наистина настроението ми много се изпорти. Ще завърша с думите на известен български историк:
„О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?…Или не са имали Болгаре царство и господарство…?”
За тези от вас, които все още милеят за България и не са забравили своите корени е стихотворението на Димчо Дебелянов, което някога го учехме наизуст:
Да се завърнеш в бащината къща…
П.П. За една бройка, щях да пропусна да ви кажа най-важната клюка. Преди да си тръгне, американчето не забрави да си прибере бутилката кока-кола и швепс, които не бяха консумирани. Пак добре, че не прибра шишето с останалото два пръста на дъното виски J&B, щото щеше съвсем да ми се издигне в очите.
Имате думата за критики и похвали…
Докато се наканите, да ви пусна една хубава българска песен:
Tepavica online 
По времето на онзи чичко с мустачките в центъра на Европа бил много популярен един девиз -“Jedem das Seine”. Та оти се кОсиш за един човек, който сам е избрал да не е българин? Това му командва отгоре, това прави и говори. Едва ли ще можеш да го промениш. За себе си той счита, че е осъществил малката си американска мечта и може би е доволен. Да оди да пасе тогава.
Извинявай, ама откъде накъде реши, че ще те разбере, като му говориш за резервни валути и други подобни. Ти с келнер от времето на късния соц тези въпроси разисквал ли си ги? 🙂
Напълно си прав, Амане! „Всекиму своето”, а за нас таратанци или квото остане… То от такива като това хамериканче България не е нищо загубила, но лошото е, че и много мозъци изтекоха отвъд Големата локва.
Според мен много по-лошото е, че за мозъците, които са останали тук, не се полагат никакви грижи. Не става дума само за финансовата страна на въпроса. Като цяло отношението към тях от страна на официалните власти срамно и недостойно.
А според мен, братко, мозъците сами си намират правилния път в живота. Без да отричам ролята на държавата за стимулиране на тяхното развитие…
Е тогава защо навсякъде се ронят сълзи “Много мозъци изтекоха…”? Ами ще изтекат, като не знаеш как да ги задържиш или, дори и да знаеш, не искаш да ги задържиш. Да не говорим за съзнателно разрушената материална база, работейки в която преди тези мозъци са носели милиони на държавата…
Въпросът ти е лесен, но ми е трудно да ти отговоря… Според мене, наред с чисто икономическия фактор, изтичането на мозъци се дължи на липса на възможности за реализация, ниско заплащане на техния труд и не на последно място на ширещата се висока престъпност у нас.
Е от кого зависи, според теб, решаването на проблемите с възможностите за реализация, ниското заплащане и високата престъпност? Не е ли от държавата?
Ми дай тогава всички да хващаме гората или да си търсим късметя в чужбина! Също като така наречените “бежанци” от Близкия Изток.
Свършиха ли аргументите, та пак минаваш в сферата на провокациите и манипулациите? 🙂
Къде виде в думите ми провокация и манипулация? Всичко казано от мен е самата истина!
Типично в стила на овен ми поставяш ребром въпросите… 🙂
А как да ти ги поставям? По заобиколен начин ли? Имах навремето един началник, между другото по случайност от твоята зодия (роден на 09.06.). Добре, че не всички сте такива… 🙂 Та съкратиха бройката на чистачката и му разпоредили да й го каже по заобиколен начин, да не я нарани един вид. И той направи две обиколки на сградата и й каза “Иванова, от утре си съкратена.”. 🙂 За съжаление не лъжа и в този случай.
Ще те помоля за малко повече конкретика. Задай ми ачик въпросите си, за да нема това било, онова било… 🙂
По-горе не са ли зададени достатъчно ачик? Нали уж с теб си говорим. Хортуваме един вид. 🙂 Бистрим темата….
Амане, удоволствие е да разговарям с теб! Ти какво си помисли? Продължавай да бистрирш темата… 🙂
Хайде, холан… сефте комендантски, айде ти не си, нали отдавна си европейче, с маниери, завършило “Роберт колеж”, ти не така… 😉 Ама нашенци, особено на шведска маса с пликове прибират, да маат и т.н. 🙂
А сериозно… основното е в човека, първите седем тодини, по-нататък опознаването на света, претеглянето на ценностите и приемането на такива, които отделният човек смята, че са истинските… Така че, не може всички хора да изповядат еднакви ценности, затова не се учудвай и тежки мисли, да не натоварват нежната ти главица… 🙂 Светът е такъв /някои са разочаровани, други не/ особено у нас, защото може да ти е втръснало, но друг свят, друго време, други хора… и царицата. Тя винаги е разбърквала, човешките главици!!! 🙂
Фабер, това твоето изказване как да го разбирам? Като опит за критика или за хвалба? 🙂
Омбре, айде сега… ти човек, творец, ентелектуалец… да ми задаваш, такъв въпрос? Залаял съм те горе у лево, където пише, Liked. Казваш, че поназнайваш ингилизки език, тогава? Значи, като близначе, требе да си доволен? 🙂
Всичко е и абстрактно и реално!
Фаби, зададох ти въпрос като ентелектуалец на ентелектуалец. Надявам се, че все още ти е останало чувство за хумор в резерв… 🙂
Омбри, знаеш, че ние, като ентелектуалци, сме и хумористи… 🙂
Шутки казваш, а? 🙂
Та значи, гледам с другаря наш Аман, говорите, че не става дума само за финансовата страна на въпроса, относно полагането на грижи за останалите мозъци, тук.
Е нема как да стане сега. Щото и греда да има човек в окото се вижда, че тези които трябва да полагат грижи за мозъците, ги болят техните мозъци от звъна на парите… 🙂 Пак банално, но е така… 🙂
)И ти си прав като Аман! 🙂
Между другото зададената тема беше “Носталгията ….”, а тръгнахме по съвсем други пътеки. То не че в базовия материал имаше нещо за носталгията… 🙂
Във връзка с обсъжданата по-горе тема:
– Чух, че си станал адвокат?
– Да, завърших миналата година право.
– И сега следваш второ висше…
– Ами следвам магистратура по журналистика.
– Това е добре. Дай сега едно голямо Биг Мак меню с кОла….
Амане, я пак прочети мотото, което се появява на всяка страница в Тепавицата. За да не се мъчиш, там пише: „Блог за всякакви бози и тюрлюгювеч”. Нима не съм маркирал в разказа си, че новоизлюпеният американец не изпитва носталгия? Очаквах вие да разширите темата на принципа “Повече глави, по-мъдри заключения”.
П.П. Пиша ти отново шестица за вица. 🙂
Е ние я разширяваме… Но да се надяваш, че подобен индивид ще изпитва носталгия… Хм…. 🙂
Въобще не се надявам. Той е един съвременен Плюшкин!
А защо да не погледнем от друга страна на въпроса!?
Човекът е комплексиран и не смее да си признае, че е господин НИКОЙ в САЩ. Остава му само да се надува, мислейки си, че българите се прекланят пред всичко чуждо, особено пред Хамериканската култура /това там е субкултура/. Сбъркал е времето и мястото, защото ако подобно поведение беше характерно за соца, то сега е меко казано неадекватно. Човекът явно е загубил всякаква представа за реалността в България.
Срещал съм подобно поведение и в други наши сънародници. Имам приятели в Торонто, които идвайки в България демонстрират баровщина от невиждан мащаб, а там на място живеят с мизерна пенсия от по 700 и 800 /това е социалният им минимум/ канадски долара и са затворници в собствения си дом. Къщата /наследство от бащата на единия е ипотекирана, за да закупят камион за сина си, а той не може да покрива вноските по ипотеката. Изобщо МЕЧТА!!! Идваха в Бг да се лекуват, защото не им достигаха средствата.
Как живее този ваш роднина с 350 щ.д. пенсия не мога да мисля. Навярно и наемите му са недостатъчни. Вероятно много време е спестявал за да си закупи билет до София. Да е жив и здрав и да си живее както си иска, ако ще и в Тайван. Не ми пука за такива като него, а и не виждам защо трябва да го обсъждам. За мен е един НЕЩАСТНИК, без род и Родина и с пропилян живот, който си избива комплексите!
Тракиец, направил си много точни констатации и умозаключения! Напълно съм съгласен и с теб!
Сетих се за един случай за една псевдобогаташка гъркиня. Пътувахме с авион по линията Атина-София. През цялото време ми се хвалеше, че мъжът й работел към фирмата “Нестле” в Швейцария и колко хубаво си живеели. Преди да кацнем, обърна се към мен и ме помоли да й дам моето шоколадче, което щяла да го занесе на своето внуче. Знаем ги такива баровци.
А ето и моето скромно участие, в предаването “Дискусионно студио ” на телевизия СКАТ.
http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=9525
Мерси! Когато му дойде времето, ще го изгледаме и прокоментираме… 🙂
Тракиец, поздравявам те за уводните ти думите, казани във връзка с откриването на паметника на ген. Иван Колев в Добрич!
За останалата част от предаването – по-късно. 🙂
Ще чакаме…
Наскоро ми бе попаднала статия с интересна статистика. Според нея, през последните около 20 години от България са се преселили по света около 2 милиона българи. Над 70 % от тях са с висше образование. Това, като оставим настрана демографския срив, се изразява в около 7 % загуба на БВП. Тази тенденция важала за всички страни от бившите соц републики. Имаше и някакви препоръки тези държави да предприемат действия за връщане на своите граждани в родината. За съжаление не се уточняваше как да стане това. Ако не ме лъже паметта, Полша е предприела някакви стъпки в тази насока, но все още без съществен резултат.
Русалке, статистика къща не храни. Гърция беше първата страна, която се опита да върне своите граждани в родината. Без особен успех. Същото е и ще бъде у нас…
Американската и Европейската мечта е многолика. Ето примери за САЩ.
От кредит в кредит. Това е животът на моя позната, компютърен специалист, математик по образование, в Лос Анджелис. Горда собственица на три ипотекирани къщи в мексикански квартал и работа на около 80 км. от местоживеенето, за японска компания, в която през работно време не можеш да шукнеш, а движението до тоалетната не се зачита за работно време при плащане на час.Да не говорим за лични телефонни разговори, в т.ч. и по Скайп. Отпуска 14 дни платени. Самоосигуряване. Ежедневна опасност от уволнение, без обяснение за най-дребни грешки или простъпки, включително и локаут на чорбаджията. Баси живота. Не съм питал за заплатата, но ако допуснем че взема 4000 дол. 40% са данъци и осигуровки, 1600 дол. 300 дол. на тримесечие “Гражданска отговорност.” за МПС, щото без него си мъртъв- 1200 дол.годишно. 2100 дол. остават за всичко останало – сметки ток и вода, храна гориво /то поне е евтино, но се усеща при тия ежедневни разстояния/, а погашения по кредитите за къщите и съответните лихвите, обичайно с нови кредити.
Има и друга опера – лекари. Моя близка забогатя като доктор в Южна Каролина. Ще купува цял блок да го дава под наем. Тук вече изглежда мечтата е сбъдната. Но се работи в две болници на смени. Няма събота, няма празник. 7 дни в годината е в България при родителите си. Аналогично е положението за лекарите и в Западна Европа.
А за България остава проблема с емиграцията на българите и липсата на раждаемост.
Отиваме към обезлюдяване на територията.
Та така.
Паси, с твоя помощ мозайката доби реални очертания…
Никой няма да се завърне насила, освен ако не ги принудят някакви икономически или форсмажорни обстоятелства. Не страдам от това, че много българи са по света. Даже напротив. Това се нарича Пета колона. Дай, Боже само да са живи и здрави и да не забравят произхода си, както и да помагат на своите роднини, а другото ако е рекъл Бог !!!!!!!!!!!!!!!!!
Тракиец, като въведете задължителна военна служба, младоците щат не щат, ще се завърнат в България. 🙂
За мен по-важното, а и по-лесното от всякаква гледна точка е да се направи така, щото да хората, особено “мозъците”, да не искат да бягат от страната. Веднъж изпуснеш ли питомното, после ще хванеш дивото …. нанайси,.. на 31 февруари.
Съгласен. Но нали знаеш, че на тоя свят нищо не е идеално.
Здравейте всички!
Да се изкажа и аз, нищо, че статията не се отнася за мен.
Дойдох в Италия, поради по-горе посочената причина – престъпност и “неправилна” застраховка. Отказах “правилната”, защото бях вече застрахована в тогавашната застрахователна компания Витоша, чиято шефка ми е съученичка и приятелка. Сега Витоша е купена от австрийската UNIQA Insurance plc.
Както и да е, чинии не съм мила, и тоалетни също. Учих 6 месеца езика и на втория ден след записването ми в он-лайн сайт за намиране на работа, бях повикана на интервю и на следващия ден започнах редовна работа като help desk software с редовни осигуровки, които фирмата плаща. И така… вече почти 20 години. Последните 15 години работя като програмист, превел софтуер за дистрибуция и продажба на натурален газ, и поддържащ го на български език за четири италиански компании, спечелили търгове да газифицират, демек да строят газопроводи, дистрибуират и продават газ метан в България.
http://www.citygas.bg – газифицира Тракия.
http://www.aresgas.bg/ – Газифицира Добруджа и Мизия.
http://rilagas.bg/ – газифицира западна България.
http://www.primagas-bg.com/ – газифицира промишлената зона на Варна.
За заплащане и бъдеща пенсия няма да говоря, но ако доживея още 2 години до пенсия, ще е многократно повече от 300 долара.
Не съм пестелива. Инвестирам всичко, което печеля в недвижими имоти в… БЪЛГАРИЯ.
Помагам на майка ми, както и на сестра ми.
Носталгия… на година ползвам 35 дни платен отпуск, който прекарвам в България.
Тази година си позволих и неплатен, поради здравословните проблеми на майка ми.
На зъболекар ходя в Италия, понякога и в България, при зъболекар германец, с европейски цени – Аксел Коварик, препоръчвам ви го.
Лекувам се тук, а ако се наложи да лекувам майка, често го правя в частни клиники в България. Например за перде на двете очи в клиника http://st-petka-eyeclinic.bg/
Не съм си навирила носа, и ако доживея пенсия ще се върна заедно с човека, италианец, с когото живея от 15 години. Ще се върнат и децата ми, със сигурност.
Носталгия… разбира се, че има такава, но ми се изпарява веднага, щом някой шофьор – идиот спре колата си и дойде да ми блъска по стъклото на рент-а-кар колата, почти чупейки го, че не съм шофирала както на него му харесва. Което означава не бързо, давайки предимство на пешеходци и прочее подобни.
Та така, драги мои, не слагайте всички под един знаменател. Преди два дни се върнах от България, където бях за трети път за по три седмици, декември ще бъда отново там… живот и здраве…
Бъдете здрави и незлобливи!
Поздравления, Кисса за богатата биография! Не съм си и помислил да те съдя, защото и аз щях да попадна в графата “гурбетчии”. Там е работата, че моята специалност “външна търговия” се практикува навънка. А тебе неволята те е накарала да напуснеш Родината…
Както се знае, пари има или нема. И носталгията – абстрактна и реална, не влияе на повечето човеци. Но за теб, Омбре, както видох, тя носталгията е реална. И ти като човек видел се в пари и сметка в швейцарски банки, фнимавай. 🙂
Да не вземеш, днес на 8 ден на месец септемврий, лето Господне 2016- то да тръгваш да купиш, фабрика!!! 😉
Фабер, не знам какво е това чувство – носталгия или не, но всеки път когато съм се завръщал у дома, сърцето ми е прескачало като на маратонец.
Добре че ме подсети да не купувам днес фабрика! За малко щях да направя тая грешка… 🙂
Крокодилът Гена не си харесваше особено името, затова при запознанство се представяше като “Lacoste”.
Тракиец, от къде ти хрумна това за крокодилите? Знам, че при Светлето е пълно с такива животни.
Апропо, някой ще ме светне ли тя за какво ми се сърди…
Жени, Омбре, жени… на някой нещата са им се оправили, на други, не са! Та за нещата говорим…
– Знаеш ли какво искам?
Той:
– Всичко.
Тя:
– Това първо…
Фабер, кога ще ни представиш своята жена? Да не си ревнив като Отело?
Не знам, кой е ревнив? Кака Омбревица, ме излъга, едно време че те чете, а то се оказа, че малката керка, било… 🙂
Айде сега приказки… На кака ти съм й предоставил пълна свобода. Но хвана ли я, прошка нема да има. Обещал съм да си взема само едно куфарче с един кат бельо и самобръсначката и нищо друго. Оставям й всичкото движимо и недвижимо имущество и да се оправя без мен.
Честит празник за Освобождението на България от монархо-фашизма!
За съжаление, дойде време за нови радикални промени, за събаряне на крадливата ОПГ от власт! Трябва да се съобразяваме с факта, че изборите едва ли ще бъдат честни, като имаме предвид чуждата армия на наша територия и начина на броенето на бюлетини от кликата! Затова, мощен вот против статуквото на ОПГ, превърнало България от градина в пустиня! За промяната!
Паси, днешният ден едва ли е повод за празнуване… Който иска, да го празнува, но за мен денят е по-скоро за панахида. Разрушихме си иконоимиката, затънахме в дългове, които и децата ни ще изплащат, престъпността непрекъснато завладява нови територии… Имаме ли основание да сме весели?
Весели? Може би не. По-скоро, обединени във волята за промяна! А това е достатъчно основание да си налеем по чаша, кой каквото обича и да почетем жертвите в борбата против фашизма и да направим равносметка на собствената си съдба!
Наздраве, Паси! 🙂
Повод за пиене винаги ще се намери. Да не сме алкохолици, че да пием без повод… Ха наздраве и от мен! 🙂
Наздраве и да ви е сладко, както казват братята турци! 🙂