В помощ на домашния любител кулинар

Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл

(Българска народна поговорка, която често използвам, като стимулатор за постигане на още по-високи резултати в трудовата дейност)

Скъпи дами и господа, колежки и колеги,

Тоя път реших да сменя малко репертоара и да ви върна към извечните корени на онова  изкуство, без което човешкият род не би просъществувал до наши дни. И без това, моите опити да ви говоря на политически теми не всякога водят до желания ефект, докато с тая тема, нема начин да не  ви заинтригувам.

Преди  да разкрия тайното си оръжие, с което се справям като фокусник в кухнята, да ви покажа рецептата, послужила като основа на кулинарната демонстрация:

Гръцки сармички с орехи и стафиди

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ

  • 2 ч.ч. ориз
  • 250 гр. гъби
  • 50 гр. стафиди
  • 50 гр. орехи
  • 1 глава лук
  • сол, черен пипер, червен пипер
  • 6-7 с.л. олио
  • 30-40 бр. лозови листа
  • копър

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ

Лукът се нарязва на ситно и се запържва или се задушава в олиото. Оризът се измива със студена вода и се добавя към омекналия лук, запържва се леко, докато стане стъклен, добавят се и гъбите, нарязани на дребно и се залива с една чаша вода (количеството вода е равно на ориза). След като поеме водата, се маха от огъня и се добавят стафидите, орехите, счукани на дребно, червения и черния пипер. Сместа се посолява на вкус и накрая се слага ситно нарязания копър (на вкус). Лозовите листа се попарват леко ако са пресни, а ако са от буркан или фризер, не е необходимо. Важно е да се подберат малки ненарязани листа, за да не изтича плънката и сармичките да са крехки. Завиват се малки сармички (колкото една хапка – от тук идва и името гръцки), на дъното на тенджера се поставя чиния, обърната с дъното нагоре (за да не загорят сармичките при варенето), върху нея се нареждат сармичките, поливат се с няколко лъжици олио, заливат се с вода, колкото да ги покрие, затискат се с чиния, захлупват се с капак и се варят на тих огън около час. Могат да се поднесат топли или студени като мезе за ракия или вино.

За всеки  случай, предлагам ви още една изпитана рецепта:

  • лозови листа (пресни или консервирани)
  • 1 ч.ч. ориз
  • 2-3 глави лук, нарязани на ситно
  • 1 ч.ч. зехтин
  • 2 с.л магданоз, нарязан на ситно
  • 1 с.л. копър, нарязан на ситно
  • джоджен, сол, черен пипер
  • 2-3 бр. лимони

Ето така трябва да изглежда готовият продукт:

А сега, драги мои  приятелки и приятели, дойде сюблимният момент. Предлагам на вашето внимание едно оръдие на труда, последният писък на научно-техническата мисъл,  натъпкано с електроника, което си купих преди година в Гърция от Euroshop (магазин специално създаден за нуждите на нас шопите), с което можете да произвеждате сармички  в промишлени количества дори от легнало положение.

Сега е моментът да покажете всичките си кулинарни способности. Не забравяйте, че сме в активния период на 40-дневните  пости, до Коледа включително. За да не се чувствате гладни, яжте сарми на корем… може  дори да забравите след това за всякакви меса, особено за свинското. Нека да ви е  сладка постната сармичка!

То се  знае, малко музика няма да ви  дойде в повече:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Манджи, Направи си сам and tagged . Bookmark the permalink.

34 Responses to В помощ на домашния любител кулинар

  1. Pasi says:

    Eсен
    Въоръжен със чушкопек,
    стягам се за люта зима.
    Щот държавният юрдек,
    лъже, крадне за двамина!

    Чушкопеците са в ход,
    а бурканите строени.
    Джибрето кипи със плод,
    пред казани нагласени.

    Хапвам чесън, със пипер
    и домат полуманосан,
    за да плюска Камамбер,
    Е-Ре-Пеец недодоносен.

    Здравна каса, НЕК и БЕХ,
    лично вече ще спасявам!
    А пък важното хюмне,
    с яхта ще се забавлява.

    Пенсийката ми марцина,
    ще деля със Ка-Те-Бе,
    за да хвъркат лимузини,
    по служебното трасе.

    Въоръжен със чушкопек
    икономии ще правя.
    За поредния юрдек
    дето пак ще ме спасява.

    • Hombre says:

      Паси, чудесна комбинация между сарми и зимнина! Ще бъде сита 2017 година! 🙂

  2. Homo faber says:

    Хе, хе, хе… казано е – едно близначе ще се радва да го похвалиш, ама още по-доволно е, когато само се похвали!” Та визуално те хваля, майсторче, а аз…
    “Аз имам непретенциозен вкус: напълно ми е достатъчно най-доброто”. Оскар Уайлд

    Какъв позор, какъв позор
    сервираха ми таратор
    без мляко, краставици и вода
    една чиния пълна свобода.
    Трендафил Акациев
    Сипи, ако нема донеси … и сармички! 🙂

    • Hombre says:

      Фабер, неблагодарник такъв! Аз се грижа за вашето духовно и стомашно здраве, ти саде маанна ми намираш. Ексик да ми е твоята похвала през зъби! 🙂
      Кой беше тоя Оскар Уайлд?! 🙂

  3. aman11be says:

    Това като гарнитура на една хубава голяма пържола и чаша червено вино ще дойде много добре! В краен случай като предястие… 🙂

    • aman11be says:

      Нещо ей такова например…

      • Hombre says:

        Амане, каквото и да си говорим, днешното свинско не е като вчерАшното…
        Друго си е да колнеш пррасето на село, да резнеш от рибицата и да я туриш на жив огин да се пече…
        Той, Фабер най-добре ще ти каже с Червен Петко ли върви или с минерална вода.

        • Homo faber says:

          Омбре, те го и отговорот на въпроса ти: Този Петко върви и слуша…
          Орбелия Барик / Orbelia BarriqueМелник

          • Hombre says:

            БРАВО, Фабер! Личи си, че си познавач! Абе, да не би твоята професия да е сомелиер??? 🙂

        • aman11be says:

          А бе и днес си има села, има си и селяни, има си прасета…. Та в тази връзка една моя прогноза. Не толкова нАучна, като вашите от вчера, ама ….. все ми се струва, че както се е почнало СЕТА, ТТПИ и други подобни транснационални измекярщини, в едно съвсем обозримо бъдеще ще бъдат щастливи тези, които си имат къщичка на село с дворче и по възможности кладенец , щото водата от ден на ден ще става по-скъпа и по-кът. Та те това е моята геополитическа и геостратегическа прогноза за следващите 20-50 години по нашите ширини.

          • Hombre says:

            Прочети тая статия и ще разбереш:
            София, София, мое малко село

          • aman11be says:

            Какво да разбера? Нищо ново под слънцето. Тези неща отдавна са ми известни. Известни са не само на мен, но и на още около 5 милиона българи. И какво от това? Нещо да се е променило? Да има макар и най-малък нишан, че нещо може да се промени? Няма. Няма и да има. Кокал лесно се не пуска. И да не си помислиш, че деля хората на столичани и останалите. Отнюдь. Деля ги в дадения случай по-скоро на говеда, живеещи в София, и свестни хора. Не всички софиянци са говеда, както много пъти съм отбелязвал, но и като много голямо изключение на друго място ще чуеш ропот срещу “селяните”, които пречели на “кореняците” да си живеят живота. Докато в София … И хич не съм сигурен, че изповядващите тази “философия” са точно софиянците поне трето поколение. Както и да е. На мен лично хич не ми пука от това. Никога не съм се натискал да живея в София, въпреки че съм имал тази възможност. Още по времето, когато имаше жителство.
            А това за малка спретната къщурка с дворче къде декар и кладенец с бистра и студена вода си е нещо непреходно хубаво. 🙂

          • Hombre says:

            Амане, като трето поколение софиянец, считай, че съм построил комунизма. Хем си имам панелка в София, хем мога да отида когато си поискам на село в малка спретната къщурка с ток, вода и отопление. Само чакам още малко да порасне Сандра и казвам чао завинаги на градския живот.

    • Hombre says:

      Амане, винаги започвам с предястие и една хубава ракийца, в краен случай узо… 🙂

  4. Homo faber says:

    Омбре, каква маана ти намирам?
    Само казвам, “Уста защо са, ако не ме хвалят” . 😉

    • Hombre says:

      Фабер, липсваше ентусиазъм в думите ти, затова си позволих да те критикувам. Друг път ще започнеш с едно големо БРАВО!
      Глей кво ми пишат днес ората:
      “Hi, I do think this is a great website. I stumbledupon it;
      I may revisit once again since i have saved as a favorite it.
      Money and freedom is the greatest way to change,
      may you be rich and continue to help other people”.

      • Homo faber says:

        Ми правилно ти пишат, то и времето е такова, има ли пари и свобода има. А, ти като богат, не само с парета /имаш и сарми и пържоли/ ще продължиш ли да помагаш на другите хора? 🙂

        • Hombre says:

          Христос нахранил 5000 души с 2 риби и 5 хляба. Аз ще опитам с 50 постни сарми и малко лучец за десерт…

  5. Homo faber says:

    Омбре, тоя Оскар Уайлд, дека питаш… май е бамбашка човек, неслучаен, издава специални карти. Ти имаш ли такива, издадени? 🙂

    • Hombre says:

      Ааааа… сега се сетих – тоя е оня, дето на неговото име са кръстили наградите на филмовата академия в САЩ!
      Немам честта да имам негова специална карта. Аз се боря за наградата “Пулицър”.

  6. Тракиец says:

    А ето и нещо екологично и от мен! Екологично ще да е обаче, само ако и прасето е домашно! Да ви е сладко! Ако ме поканите виното ще е от мен. 🙂
    Домашно филе Елена

    • Hombre says:

      Тракиец, ти от Бога страх немаш ли? Да ми говориш по време на пости за суджуци и филета…? Не те ли е срам?!

  7. Тракиец says:

    И още нещо. Офертата за виното е актуална!

  8. Тракиец says:

    Рецепта за домашен суджук

    Необходими продукти:

    • 5 кг. телешко месо
    • 500 гр. свинско месо
    • 100 гр. сол
    • 2 ч.л. черен пипер
    • 1 ч.л. кимион
    • щипка захар
    • свински черва

    Начин на приготвяне:

    Телешкото и свинското месо се нарязват на средно големи парчета и се подправят добре със солта, черния пипер и кимиона. Оставят се върху решетка за 2 денонощия, след което месото се смила и се оставя на студено за едно денонощие. Каймата се меси добре. Червата се мият и се нарязват на големи ленти, от едната страна се прави възел и се пълнят с каймата, след това се връзват и от другата страна и се дупчат с игла. Трябва да имат форма на подкови. Оставят се на студено за 12 часа, за да изсъхнат от едната страна, след това се повтаря и с другата. Закачат се на студено място и не трябва да се допират. На 4-ия ден се откачат и се разтриват много леко с точилка, за да придобият точната форма. Закачат се отново и това се повтаря общо 7 дни. На 25-ия суджуците са готови за консумация.

    • Hombre says:

      Тракиец, предпочитам да ме поканиш на ловджийски суджук от диво прасе… 🙂 Може и от елен…

    • aman11be says:

      Тракиец, ще ме извиняваш, ама пропорцията е малко по-друга – телешко и свинско 1:1 – 1теле и 1 прасе. Оттам нататък по твоята рецепта… 🙂

  9. Homo faber says:

    Те ти, Омбре един деликатес, може и предястие да се нарече, преди пържолите. 😀
    А и колко “Орбелия Барик” / “Orbelia Barrique Мелник” се спасява от застояване… 🙂
    Пилешко в бутер тесто
    Продукти: 3 с.л. олио, 1 щипка черен пипер млян, 1 щипка бял пипер, 2 щипки сол, 300 гр. гъби печурки, 2 гл. лук кромид стар, 600 гр. пилешко филе, 1 пакет бутер тесто.
    Начин на приготвяне: Разстила се бутер тестото. Нарязва се на големи квадрати, като се предвиждат части и за покриване на плънката. Нарязва се пилешкото филе на малки парчета и се запържва в нагорещеното олио. След като филето придобие златист загар, се прибавят гъбите и лука. Разбърква се, прибавят се и подправките. Готовата плънка се разпределя в приготвените квадрати бутер тесто. Подрежда се в намазнена тава и се пече на загрята на 180-200 градуса фурна.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s