София, моя любов

Реших да синхронизирам ученическата ваканция с моята и тази на депутатите, и установих, че никак не е лошо, дори и като пенсионер, да си дадеш малко почивка. Но така или иначе, пълно щастие няма – все ще се намери някой, който да се намести в графика ти или да ти даде съвет как пълноценно да почиваш. Решил съм вече да постъпвам както в приказките – да си построя къща на колела и който пръв ми даде съвет, него да послушам – ту на изток, ту на запад, ту на юг да я ситуирам.

Да ви кажа ли къде прекарах времето преди, по време и след празниците? Не че е толкова важно, но за всеки случай, ако случайно някой прояви интерес. Възползвайки се от слънчевото и безветрено, но студено време, решихме с жена ми да направим един тур из централните софийски сокаци, с цел рекогносцировка на местността непосредствено след новогодишните празници. Предимството да си пенсионер е, че ползваш една карта почти без пари за цялата градска мрежа и можеш да пътуваш с влакче на софийското  метро където ти душа иска, при това без никаква блъсканица, когато не е в час пик.  Каквото и да си говорим Баце може да обира всичките негативи, като ръководител на държавата ни, но по отношение на ъндърграунда му свалям шапка и му пиша петица. Щото можеше да пренасочи средствата я за благоустройството на Банкя, я за някоя друга спортна зала или стадионче…

Така… Пътувайки с влакчето от станция „Люлин” към центъра наблюдавахме обичайната гледка – младо и старо кой със слушалки на ушите, кой с мобилни устройства в ръцете цъкат ли цъкат върху екраните на своите джаджи и се забавляват. Някои дори успяват да пропуснат спирката на своята дестинация. Най ме впечатли едно младо девойче, седяща точно срещу мен, нахлузила изтъркани джинси с огромни цепки на панталоните и на  двете колена. Горкото момиче, толкова му беше студено та се беше почти свряло в своя приятел, за да я стопли. Мислех си да извадя една десетарка и да й я подаря, за да си купи поне един поларен анцуг, но жена ми нежно ме сръга в ребрата и ми обясни, че модата вече била такава.

Стигнахме до центъра и си показахме носовете навън в студеното и мразовито време и тук идва най-интересната част. Освен сградите на ЦУМ, х-л „Балкан”, прекръстен на „Шератон” и бившия Партиен дом, по средата, почти нищо друго не се беше променило. Новото беше присъствието на стари, силно овехтели сгради с олющени фасади, занемарени почти от четвърт век. Някои бяха разрушени, а освободените терени превърнати в паркинЗи. Нали се досещате при съществуващата инфраструктура и недостиг на паркоместа, в каква печатница за пари се превръщат тези бизнес-предприятия? Нищо не подсказваше, че се намираме в сърцето на държавата ни. Бингозали, хотелчета и хостели за приютяване на новопристигналите мигранти от Близкия Изток и Африка, мръсотия и боклуци до шия. Тук-таме, по някой просяк от цигански произход и полицаи на тумби по двама-трима, които да следят за обществения ред. Дори двете бивши кина вече ги няма, вероятно защото реститутите не могат да се споразумеят. Все пак, те даваха културния облик на столицата, където се стичаше младо и старо и няма да скрия пред никого, че и аз бягах  няколко пъти от училище, за да посетя някой много нашумял филм. Мисля, че едното се казваше “Цанко Церковски”, а другото “Севастопол”.

Само „Витошка”, която беше превърната в пешеходна зона може да има претенции за част от европейски град. Като изключим оня странен монумент пред НДК…

Така изглеждаше София в очите ми в началото на 2017 година. Не бих  искал да съм много черноглед и песимист и силно се надявам главният архитект и общинарите, от които зависи, коренно да променят облика на един от най-старите и обичани градове в България. Ако не успеят, готов съм да им предложа наше село за столица на родината.

П.П. Един от признаците, че остарявам и страдам от амнезия е фактът, че вече съм писал по тая тема. Който не го мързи, или е пропуснал случайно да прочете какво съм писал преди 2 години, може да кликне върху този ЛИНК.

А сега, дойде ред да ви запозная с един човек, който  мисли почти като  мен:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Икономика, Скицник and tagged . Bookmark the permalink.

6 Responses to София, моя любов

  1. Homo faber says:

    А бе, този човек си пее песента за да вземе стинки, некакви! 🙂
    Иначе, в мисленето сте на разстояние… все едно от Земята до Луната, май? 😀
    Ще ти каже, че си комунист… да не казвам какъв. 😉
    А за града София и за какво ли не в живота, знаеш приказките… да не ги постотням, веке!
    П.П. И един отговор да ти дам… за това дето казваш, че има съд, то Бай Ристо ти/ни показва как…
    https://www.facebook.com/vestniksega/
    Важното е да си здрав!

    • Hombre says:

      Фабер, искам само едно уточнение да направя. Този човек или по-скоро жена мисли като мен само по отношение мръсотията и грозотията в София. За другото – знам й много добре политическите пристрастия, защото съм разговарял лично с нея и мъжо й. Само че, това беше още по времето на татолитаризма и тогава и двамата много внимаваха какво ще кажат извън семейния кръг…
      Комунист никога не съм бил или поне не съм се чувствал като такъв!
      Бъди и ти здрав!

  2. Pasi says:

    На 04.01.1878г. ген Гурко, начело на руската армия прекосила Балкана при зимни условия при Арабаконак, влиза в София и я освобождава от турско робство. Важна роля за запазването на града от опожаряване играят консулите Вито Позитано /Италия/ и Луи Леге /Франция/. Поклон пред подвига на войните в състава на руската армия, в т. и опълчение. Поклон пред консулите на европейските държави.
    Вечна слава!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s