Кой каквото сам си направи

От два дни се  разраства все повече скандалът със заместник-министъра на регионалното развитие Павел Тенев (вече бивш)  заради публикувана една негова снимка, позирайки преди 9 години с изпъната ръка за поздрав ала „Хайл Хитлер”в музея “Гревен” в Париж, пред восъчна фигура на немски офицер. Четете цялата статия по-долу:

Зам.министърът с нацисткия поздрав подаде оставка

Веднага се намери негов защитник в лицето на вицето Валери Симеонов. На първо четене човек би казал – какво толкова е станало, но като се има предвид по адрес на кого се шегува – работата става дебела. Не може човек на висок обществен пост, бидейки непрекъснато под светлината на прожекторите, да си позволява подобни волности. Това да не му е женският пазар където може да плещи всякакви глупости. По-добре прочетете цялата статия и коментарите към нея, за да не ви я преразказвам. Ще дам само една оценка от един от коментаторите за Валери Симеонов:

„Каквото правителството, такъв и вицепремиерът му!”

Сега разбирате ли какъв човек е вицепремиер на България?

В живота си всеки човек се е сблъсквал с най-различни нелицеприятни сцени, ставайки неволен свидетел на някои хора от своето обкръжение, за които след допуснат от тяхна страна гаф коренно си е променял отношението. Ще дам само три примера:

Обяд в рибен ресторант

Преди доста години бях в командировка в една съседна страна, в град близо до морето. Посрещна ме мой колега, който ми помогна  да се настаня в хотела. Малко преди да си тръгна споделих с него, че много ми се е дояла прясна риба и ще му бъда задължен, ако ме откара до някой ресторант. Имах намерение да си платя сметката, но нямах кола, нито можех да ползвам превозно средство на градския транспорт. Същевременно се намирах на място, далеч от заведения за обществено хранене. Бях приятно изненадан, когато колегата ми се отзова на молбата ми. Откара ме до рибен ресторант и дори плати цялата сметка. Тогава си помислих, че съм несправедлив към него, тъй като не го харесвах особено. Минаха може би две години и отново срещнах този мой колега. Каква беше изненадата ми, когато той ме посрещна с думите: “Помниш ли, когато те заведох в рибен ресторант и платих 50 евро за рибата, която ти си поръча?” Естествено, че помнех случката, но не и сумата, която бе платил.

Стар ерген с оръфани лични принадлежности

Моя колежка разказа за неин познат, който бил стар ерген. Същият притежавал два или три апартамента. Работил нееднократно в чужбина и бил добре платен. Въпреки сравнително доброто си финансово положение, не считал за необходимо да подмени такива вещи като портфейла си, калъфа за очила и куфарите, с които пътувал. Ходел с износени костюми и през няколко дни си сменявал ризата. Вещите му изглеждали така сякаш са ги използвали поне три поколения. Мъжът бил винаги недоволен – непрекъснато мърморел и се оплаквал от живота и поведението на околните. Давал пари само за най-неотложни нужди. Плюшкин в съвременен вариант.

“Разсеяният” колега

Помолих колега, който бе в командировка в чужбина, да ми закупи лекарство за мой близък срещу заплащане. Той беше така добър да ми донесе поисканото от мен. Дадох му сума, която надвишаваше стойността на покупката, а той “забрави” да ми върне ресто. С него беше съпругата му. Малко след като се разделихме, колегата ми ме догони и смутено ми предложи да ми върне ресто, което съвсем малко надвишаваше действителната стойност на сумата, която ми дължеше. Предполагам, че това стана под влиянието на съпругата му. Отказах да взема рестото и му казах, че следващия път като се видим, ще пием заедно кафе.

На пръв поглед нищо особено не се е случило, но зад една изпусната дума или едно неправилно действие, трудно можеш да погледнеш на такива хора с добро око. В литературата има маса примери на скъперници станали на подбив заради своята алчност. Не е необходимо да бъдеш психолог и анализатор, за да разбереш що за човек стои пред теб и колко пари струва. Не случайно е популярен изразът „Кой каквото сам си направи никой друг не може да му го направи”.

Няма да се опитвам да морализаторствувам и да се изключвам от кръга на хората, които биха станали за резил с някои свои необмислени думи или постъпки. Особено когато си на някакъв висок и отговорен пост и си обект на постоянно наблюдение и оценка на моралните и деловите ти качества. Всеки трябва сам да си прави сметка докъде може да стигне без да изпадне в смешно или жалко положение.

За щастие, има и такива хора, включително и тук в Тепавицата, които не само са благородни, но и щедри, спрямо тези, които уважават и обичат.

В тяхна чест е песента:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in It is not a Humor! and tagged , . Bookmark the permalink.

30 Responses to Кой каквото сам си направи

  1. Homo faber says:

    Ха, добър ти четвъртък, наш есеисте! 🙂
    Хубави си ги наредил… или в случая, който ни показваш /и не само по него/, както казваше твой бивш познат, майката му е да се мисли!!! Така де, всеки що годе ентелигентен человек си има мислителче. А ако нема, може да си създаде, стига да иска! 🙂
    И друго… пак ще се повторя за N-ти път, ама си е много точна приказката за “славното” време, в което живеем: “Не всичко на този свят е като на пръв поглед”!!! 🙂
    А и на още много други погледи, тоже… А, ти – лекинко го давай, направи си деня забавен и да си на лек градус. 🙂

    • Hombre says:

      Фабер, като стана дума за съвети, искам да ти река, че приемам съвети всякакви и от всекиго, стига да са умни. И тоя път ще те послушам и ще изпълня точ в точ твоите заръки. 🙂

      • Homo faber says:

        Така де, Омбре… Кой каквото сам си направи. За големите работи си требват сили и възможности, които ги имат Комитет 300, илюминатите, масоните, Билдербергите и всекакви заверки! 😀 Ти, аз, той, тя сме във възможност една хубава зелена салата да си спретнем с лек изпотен шише-термометър. И възможно, лек градус да отчита… 😉

        • Hombre says:

          Фабер, аз вервам в твоите сили и възможности! Ако требе, ще поканим и Тракиеца, да ни изнесе една лекция за положението в “Комитет 300”. 🙂
          Зз малко щях да издам една тайна относно темата на утрешното предаване за мезетата и ракиите… 🙂

          • Homo faber says:

            Значи, казваш, Омбре, че положението е такова, че българин е в “Комитет 300”?
            Значи, верват в назе и ни приема международното положение?

          • Hombre says:

            Неправилно си адресирал въпроса си. Задай го на Тракиеца! 🙂

  2. Homo faber says:

    А за Варели, братята му и аверите… ти го го каз, а кой каквото си е направил!
    Лошото е, че поправката на направеното, все нещо се мъчи, не става…

  3. Тракиец says:

    Абсолютно съм съгласен с Омбре! Прав е за съжаление!

  4. ОСТРОВ 51 МК says:

    В България комитет 300 е равно на 240х0.

    • Hombre says:

      Островитянино, за родните депутати ли намекваш?
      Справка: всяко число умножено по нула е равно на нула.

  5. ОСТРОВ 51 МК says:

    Омбре, никога не съм се съмнявал, че имаш висок коефициент на интелигентност ( най-малко180).

  6. ОСТРОВ 51 МК says:

    Омбре, напълно откровен съм. Моето чувство за хумор е насочено в друга посока.

  7. Homo faber says:

    240×0, Омбре е само един театър, на който зад завесата е интересното, там погледни! 🙂
    Я да ти пусна едно парче… от мой любим, истински театър… 🙂

    • Hombre says:

      Фабер, нали няма да ми се разсърдиш ако ти кажа, че твоят театър не ми хареса особено много? Липсва му биричка… 🙂

      • Homo faber says:

        Докато се натуткаме, Омбре взеха ни я, отвориха я и ни я изпиха… 😦

        • Hombre says:

          Кои, бре? Седай и веднага пиши жалба до министеро на вътрешните и средните работи…

      • Homo faber says:

        Омбре, както казват, като Ентелигент с коефициент на интелигентност ( най-малко180), нищо не каза за театъра на 240-те х 0? А и като казваш, че си “специалените”, може да открехнеш завесета? 😉

        • Hombre says:

          Мога ама не искам. Както ти казах вчера, ще си признаая само пред Светата инквизиция. 🙂

        • Homo faber says:

          Мълчание… казват, че е злато. Сигурно е така… 🙂

          • Hombre says:

            Фабер, като те знам колко си приказлив, едва ли много злато си натрупал… 🙂

  8. Кисса says:

    Язе съм извънредно щедра ( и също скромна с приятелите си, и не само 🙂 ). Имам само един грях към Брат Аман, ама това лято ще го изловя и заведа на една готина вечеря с половинката му, естествено.

    Като говорим за приятели се сетих за една поредица от няколко адски смешни филма, наречени всичките с името Amici miei (Приятели мои). Накратко група приятели (един хирург, един журналист, един истински благородник – Граф, един притежател на ресторант) се забавляват нон стоп да се бъзикат с хората около тях, смяла съм се със сълзи…
    Надявам се да го намерите дублиран на български и видите, няма да съжалявате! Играе и обожаваният от мен Уго Тоняци (Графа).
    Малко смях за здраве не е излишен, та ви пускам едно откъсче. На него пристигат с с камионче до наклонената кула в Пиза, на камиончето пише Услуги за кули. С мегафон подканват всички туристи да напуснат без паника кулата и ги организират да подпират, теглят с въжета, абе да я изправят, голям смях… Като чуват сирените на полицията, духнаха незабавно, казвайки на туристите, да продължават изправянето, че те отиват до една друга кула, тази в Болоня. Дано успеете да намерите всичките филми и се посмеете за здраве, като мен.

    • Hombre says:

      ММК, тебе отдавна съм те класирал, където требе. Ако се налага, ще го обявя и чрез ДВ. Добре известно е, че няма ненаказано добро на тоя свят. По тая причина, съветвам те на Аман да не му сторваш повече никакъв хаир. 🙂 🙂 🙂
      Наистина имам нужда от една конска доза свеж, истински хумор. Омръзна ми само да гледам “Комиците” и на Слави Трифонов бълвовча…
      П.П. Имаше сред нас един истински Граф. Къде ли се е дянал…?

      • aman11be says:

        Аз от години имам спечелена една вечеря в люлинска кръчма, “Чорбаджи Марко” ли беше, как беше… Само вродената ми деликатност не ми позволява да го припомням по-често… 🙂

        • Hombre says:

          Братко Амане, ти да не очакваш от мен да транспортирам кръчмата във Варна…? 🙂

          • aman11be says:

            Само това ли бил проблемът? 🙂

          • Hombre says:

            Не се сещам за друг проблем, Амане. Макар че, би следвало да има некаква давност за непотърсена награда… 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s