За свободата на словото

„Свободата, Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата,
които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека…” /Мигел де Сервантес, „Дон Кихот“/

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Поднасям извинението си на всички, на които успях вчера да помрача доброто настроение, със забележката, че ние българите: „Точно на днешния ден не бива да бъдем песимисти, а обратното – да вярваме, че нашият народ ще се възроди като птицата феникс от пепелта и всичките беди, които ни сполетяха през последните 28 години, са останали в миналото”.  Може ли някой да ми обясни какво означава „Все пледираш за обединение, но не преставаш да разделяш”. Аз  ли се моля криво, или някой ме тълкува както дяволът чете евангелието…?

Пропускам като маловажен и несъществен факта, че изразената мисъл съм я публикувал в собствения си блог, наречен “Тепавицата” и не дължа никому обяснение защо смятам така, а не иначе. Щото ако се разровим  още по-назад в историята, може да стигнем и до други нелицеприятни факти и събития от нашата наистина тъжна съдба. Не за първи път призовавам да заровим томахавката и да се прегърнем, но някои броят само жертвите от страната на своите близки. Точно поради тази причина, до никъде няма да стигнем. Поне да бяхме се поучили от опита на гърци или испанци… За да има мир, трябва да има воля и от двете конфронтиращи се страни,  макар че – нито аз, нито моите опоненти трябва да плащат за престъпленията и грешките на своите предшественици. Лично аз няма от какво да се притеснявам, защото нямам роднини убити или пострадали от монархо-фашисткия режим преди 9.IX.1944, нито пък такива – засегнати от Мероприятията на народната власт, както ги определяха. Но си мисля, че все някога трябва да се сложи край на това противопоставяне, защото не е нормално след толкова години да продължаваме да се мразим заради нашите бащи и дядовци. В противен случай, рискуваме да узаконим кръвното отмъщение, известно в Албания като кръвно отмъщение (hakmarrje/хакмарие), впоследствие пренесено в Сицилия и цяла Италия, а оттам и зад големия гьол. Който се интересува малко повече, мога да го захраня с допълнителна литература, само че е на френски. Но не е болка за умиране – има Гугъл преводач, само ми кажете на кой имейл да ви изпратя сканираната брошура. Ще се постарая даже да я обработя през програмата Abbyy Fine Reader за оптическо разпознаване на графичния файл и конвертирането му в текст.

Не е задължително да знаете само на база обща култура, че в Република Македония съществува от скоро една партия, с многозначителното име Беса (besë/доверие), която на последните избори, спечели 5 депутатски места от протестния вот. Гневът сред албанците в Македония от тяхното политическо представителство е не по-малък от този на македонците. И те обвиняват партиите на статуквото в преяждане с власт, непотизъм, партийни назначения, от етнически гарантиран вот, който облагодетелства единствено елитите. Носят се слухове, че “Беса” е политическо инженерство на Турция, нещо като македонски ДОСТ.

Задължително е да знаете, че България с лека ръка, по инициатива на Желю Желев, се съгласи да признае държавата под името Република Македония, която все още редица страни-членки на ООН я наричат БЮРМ/FIROM (Бивша югославска република Македония). Вместо това, трябваше да застанем на страната на Гърция или поне да изтъргуваме срещу определени отстъпки нашата благосклонност към тези, с които сме еднокръвни  братя. На всичко отгоре им подарихме и танкове. Липса на всякаква далновидност във външната ни политика!

Малко се отплеснах от темата, но се надявам все нещо полезно да сте научили днес от мен. Приемам всякакви критики и забележки, ако съм ви разочаровал.

Преди да ви дам думата, бих искал едно нещо да се разбере от всички: Тепавицата е място, където всеки може да излага свободно своето мнение, без значение дали се споделя и от други участници в дискусията. Допустимо е да има сблъсък на гледни точки, но не е допустимо да се отправят взаимно обиди и някой да се сърди на някого, че не мисли като него. Имаше някога един, който си беше въобразил, че само той държи монопола върху истината.

За да спазя добрия тон, в случай че е възникнало леко напрежение, пускам ви една нежна песен:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Автопортрет, POLITICS & SOCIETY and tagged , . Bookmark the permalink.

10 Responses to За свободата на словото

  1. Homo faber says:

    Ей, бре коня си не оставя в ряката… 🙂 – “… изразената мисъл съм я публикувал в собствения си блог, наречен “Тепавицата” и не дължа никому обяснение защо смятам така, а не иначе…”
    Требе да се прибави и мисълта за българите гласуващи в чужбина на изборите, изразена индиректно неотдавна… 😉

    • Homo faber says:

      Иначе си прав, не вземем ли примера от испанците и гърците… но дано новите поколения, преодолеят прословутия ни индивидуализъм!
      И нещата ще станат…

    • Hombre says:

      Faber, не разбрах кой не си оставя коня в ряката? 🙂

    • Hombre says:

      Русалке, сутринта по bTV попаднах на предаване с гости Евгени Михайлов и зам. председателя на АБВ, чието име не успях да запомня… По-голям простак от този Евгени (вече преориентирал се към ДОСТ) едва ли може да се намери. Непрекъснато прекъсваше събеседника си и се получи невероятна какафония. Водещият Хекимян премигваше като мишок в трици. Аз не изтраях и изгасих телевизора…

  2. Homo faber says:

    Eй, Кихоте, уплаши съдружниците… щото нема дивиденти да получат? 😉

    • Hombre says:

      Тракиец, при цялото ми уважение към теб, мнението на един македонец, а не “македонци” не прави тезата му по-убедителна от тази на стотици други учени историци. Гордей се с това “откритие” на Александър Сотировски, а аз ще предпочета да запазя мълчание…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s