Made in EU

Драги потребители и потребителки,

Като всеки икономист, влюбен в професията си, отдавна се канех да ви светна за състоянието на пазара у нас, но дали от мързел или от липса на  подходящ повод, все не ми оставаше време да скицирам някои мои наблюдения.

Ще се опитам пред вас да изложа само факти, без никаква политическа окраска.

Надникнете само от едно голо любопитство в ежедневно издавания бюлетин на едно от най-големите тържища в България – “Слатина – Булгарплод“ ООД.

Хайде, няма да издребнявам. Отписвам плодовете и зеленчуците, които не са традиционни за нашето селско стопанство: цитруси, банани и други екзотични плодове, или такива на които сезонът още не е настъпил. Но да внасяме картофи, зеле, чушки и домати и краставици от страни като Турция, Македония, Италия, Испания и др., дори от една изостанала Албания – това не го разбирам. Спомням си като дете майка ми ме водеше на „Женския пазар”. Какво изобилие от плодове и зеленчуци имаше тогава и всичко като за изложба или пък за щандовете на т.нар. “показни” магазини. Унищожихме си не само промишлеността, но и селското стопанство. Народ, който се храни само от търговия, няма да прокопса. В развитите западни страни държавата субсидира селските стопани, за да няма внос от чужбина. У нас е точно обратното, дори и тези дребни фермери, които се мъчат да пробият с екологично чиста продукция им режат главите. Слушах вчера по телевизията как наши животновъди от района на Родопите протестират поради някаква нова наредба, според която няма да получават субсидии, ако отглеждат по-малко от 20 крави. И това ако не е опит за ограничаване на конкуренцията в полза на латифундистите – здраве му кажи. Ако не се намери някой друг специалист, ще трябва аз да изготвя подробен доклад до министъра на земеделието Р. Порожанов. Защото е видно дори за слепеца, че свихме производството до задоволяване на вътрешните си потребности, но и загубихме огромни пазари не само в Русия, но и в страни от Западна Европа.

Ако това положение се наблюдаваше в друга държава със сигурност отговорните фактори от правителството щяха да бият тревога и да набележат спешни мерки за стимулиране на производството. Няма да забравя по време на една ваканция като студент работих като хамалин на Сточна гара. Разтоварвах вагони с върнати плодове от ГФР заради нереализирана консигнация. Прекрасни плодове, които ни ги връщаха само защото бяха достигнали своята зрялост и не търпеше отлагане продажбата им. Поради което транспортът им се осъществяваше с хладилни вагони. Това е само един нагледен пример как големите клиенти рекетират малките производители.

Стигаме и до другия голям проблем. Съответства ли качеството на храните произведени в страни-членки на Европейския съюз с това на внасяните у нас стоки?

Започва проверка на качеството на храните

Повече от ясно е, че всеки опит да ни докажат, че няма разлика ще бъде една голяма манипулация. Вече в други стари от бившия соц лагер бе доказано, че съществува разлика в качеството при един и същи етикети на стоките. Преди доста време, пак на това място, бях дал като пример за закупено от мен топено сирене с произход Полша, което се оказа развалено. Със сигурност има още редица други хранителни стоки по щандовете на нашите магазини ако не с други недостатъци, то най-малкото с изтекъл срок на годност, но с подменени етикети с нова дата. Няма да засягам темата с пладнешки грабеж на дребните наши селскостопански производители от големите търговски вериги “Кауфланд”, “Била”, “Лидл” и др. И всичко това се прави от нашите продажни политици и министри все в услуга на новия по-голям брат. Или пък от най-безкористни интернационални  чувства…

И една друга болна за мен тема – вносът на стари автомобили „втора употреба” от Западна Европа. Не стига, че им изкупихме старите коли на високи цени вместо да ги дадат за скрап, ами превърнахме страната си в гробищен парк на таратайки, които не само замърсяват околната среда, ами представляват и директна заплаха за всички участници в движението по пътищата. Не случайно статистиката сочи най-висок процент автопроизшествия с отнети човешки животи именно у нас, като една от причините е неизправност на пътното превозно средство. Без да подценявам ни най-малко липсата на дисциплина у доста от водачите, някои от които са си купили шофьорските книжки. Дотам я докарахме, че даже внасяме и дрехи „втора употреба”…

Като гледам около себе си, единственият успешен експорт, който осъществяваме за сега е този на безработните, които масово се отправят на Запад, за да запълнят дупките за гастарбайтери за недостигащата там работна ръка. В това отношение можем да се похвалим, че не малък процент от тази армия гастарбайтери се пада и на нашите роми.  А какво да кажем за квалифицираната работна ръка и за нашите учени? Оплакваме се, че няма лекари, мед.сестри, инженери и т.н., а те просто си вземат дипломите и заминават на работа в чужбина.

Да не отварям дума за промишлените стоки. Пазарът ни се наводни с всякакви боклуци от Китай, Турция, дори и от Бангладеш… Само за сравнение, навремето си бях купил инструменти, на които имаше щемпел „Сделано в СССР”. И до ден днешен ползвам някои от тях. Може да  бяха  малко по грубички на външен вид, но издържаха на всякакви стрес тестове. Правеха се от закалена стомана и вместо пластмаса за корпуса се използваше алуминий. Докато днес си купуваш примерно бормашина, която свършва за няколко часа. Нека някой ми каже, че не е истина това, което казвам и просто все още страдам от носталгия по доброто старо време.

В този ред на мисли мога да продължа още много, но нали сме се събрали тук за да водим дискусия и да обменяме ценен опит. Само поради тази причина, ще спра дотук и ще ви предоставя думата без да ви прекъсвам.

Само една песен искам да ви  изпея от “доброто старо време”:

:

 

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Материално-финансово състояние, У нас and tagged , . Bookmark the permalink.

6 Responses to Made in EU

  1. Homo faber says:

    Защо ли, защо ли?
    Вече не се крие
    Че те и ние вече.
    Това не сме ние
    Че те и ние вече
    сме много различни,
    които живеят –
    съвсем , съвсем безрезлични… 🙂
    И една песен за нашето време, макар и сега да е по-рафинирано…

    • Hombre says:

      Фабер, и тебе ли те е фанала като мене носталгията по “доброто старо време”?
      П.П. Като казах да бъдеш вчера на линия, защо се правиш на разсеян? Внимавай како ще ми отговориш! 🙂

      • Homo faber says:

        Омбре, нема никиква носталгия, от моя страна по “доброто старо време”!
        Ако приемем, че живота е мач, то той се играе по правила, които не са еднакви за отборите!!!
        За теб не знам, ти си каза…
        Макята му е сливане, т. е. Made in Кооператива!
        Та ти Омбре, като “икономист, влюбен в професията си”, направи сливане в ваше село, па защо не и цело Българско… на твойта слива със селските сливи, значи пак нещо, като влюбване… 😉
        КООПЕРАТИВНО
        Трендафил Акациев
        В мойта нива цъфна слива.
        В твойта нива цъфна слива.
        Твойта слива си я бива,
        но и мойта си я бива.
        Всеки сливи ще добива
        само в кооператива,
        в който дружно ще се слива
        мойта слива с твойта слива.

  2. Pasi says:

    “Шайка” от Антон Тодоров, депутат от ГЕРБ в петък бе широко рекламиран от Антон Кутев от трибуната на българския Парламент.
    Мутрите си имат държава, с “наш кучи син” начело!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s