Малкият „петък” – CXXXI

За всички, които не са успели да си намерят подходящ партньор за съпруг/а внимателно да прочетат, ако още не са прочели, следващите две много поучителни писма:

Писмо от съпругата
“Скъпи съпруже,
Пиша ти това писмо, за да ти кажа, че те напускам завинаги. Бях ти добра жена седем години, но няма за какво да ти го доказвам. Последните две седмици бяха истински ад. Шефът ти ми се обади, за да ми каже, че си напуснал работа днес и това беше последната капка, която преля чашата на търпението. Миналата седмица ти се прибра и не забеляза, че съм си остригала главата и изрязала ноктите, че съм сготвила любимото ти ястие и дори, че бях облякла чисто нов халат. Като се прибра яде две минути и отиде право да спиш, след като изгледа мача. Не ми каза, че ме обичаш, не ме докосна или каквото и да е. Или ми изневеряваш или не ме обичаш повече, каквото и да е, напускам те.
P.S. Ако се опитваш да ме откриеш, недей. С брат ти се местим заедно в друг град. Пожелавам ти страхотен живот. Бившата ти съпруга”

Писмо на съпруга
“Скъпа бивша съпруго,
Нищо не може да направи деня ми толкова страхотен колкото писмото, което ми изпрати. Вярно е, че бяхме женени седем години, макар че добра жена е далече от това, което ти беше. Гледам спортни програми прекалено много, за да избегна постоянното ти натякване. За съжаление това не дава резултат. Забелязах кога си острига косата миналата седмица и първото нещо, което ми изникна в съзнанието беше: Изглеждаш точно като мъж. Майка ми ме е учела да не казвам нищо лошо, ако не мога да кажа нищо хубаво. Когато ми сготви любимото ядене сигурно си ме сбъркала с брат ми, защото аз спрях да ям свинско преди седем години. Легнах си веднага, когато ти си беше сложила новия халат, защото етикета с цената беше все още на него. Молех се да е съвпадение, че брат ми бе поискал 50 долара назаем тази сутрин, а цената на твоето халатче бе 49,99 долара!
Въпреки всичко това аз все още те обичам и мислех, че би могло да се получи между нас. Така че, когато открих, че съм спечелил от лотарията 10 милиона долара, аз напуснах работа и купих два билета за Ямайка. Но когато се прибрах вкъщи ти вече си бе тръгнала. Предполагам че всичко си има причина. Надявам се, че ще имаш пълноценния живот, който винаги си искала. Моят адвокат каза, че заради твоето писмо няма да получиш нищо от мен. Така че проблемът си е твой!
P.S. Не знам дали съм ти казвал някога, но Карл, моят брат, се роди Карла! Надявам се, че това не е проблем за теб.
Подпис,
Богат като Крез и СВОБОДЕН!!

Имам между другото един въпрос: знае ли някой дали в арабския свят жените имат право на развод? Ще ви подам само един жокер:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Литература, Музика and tagged , . Bookmark the permalink.

14 Responses to Малкият „петък” – CXXXI

  1. aman11be says:

    ЧРД за тази седмица! Вместо подарък ти опрощавам 50-те стотинки за стар виц… 🙂
    А както казват някои по-възрастни (дали са по-опитни е дискусионно) хора: “Човек, дори и добре да живее, се жени”. Тъй че и да ви е страх, не бойте се, деца! Като ви дойде “сляпата неделя”, ще ви споходи и решението да свържете живота си с нечий друг, различен от тези на мама и татко.

    • Hombre says:

      Амане, ти смяташ, че е виц а аз си мислех, че е истински случай. Все пак, благодаря за благородното опрощаване на тези 50 стинки, които ми приспадна от общия дълг. Не е важно дали някои са го прочели, а други не – важното е всеки да си направи поуките.
      Благодаря, че и този път си ме поздравил за рождения ми ден. Дано съм жив и след 12 дни отново да ме поздравиш… 🙂

  2. Homo faber says:

    От мен да мине – пускам тези редове, само и само да дам възможност на Омбре да си спомни детските си години. Не го питам на колко години е, щото той си е останал един малчуган на N-ти годинки. 🙂
    Първица…за седмицата, да ти е ЧРД на патеричка а за днес…
    Честит ти празник, мило пораснало дете! Да си живо и здраво за радост на всинца ни и най-веке, да радваш женското царство у дома, като винаги си изпънат, като войник, готов за подвизи!
    :Учителка пита Иванчо ако има пет ябълки и Гошо му вземе две колко ще му останат?
    – Нека само да посмее.

    Иванчо пита баща си:
    -Тате, какво е гола вода?
    -Айрян без кисело мляко!

    Tpи мoмчeнцa ceдят нa пяcъчниĸa в пapĸa, пyшaт цигapи и пият биpичĸa. Πoĸpaй тяx минaвa жeнa, виждa ĸaĸвo пpaвят и гнeвнo питa: – Kaĸвo пpaвитe тyĸa, бe? Зaщo нe cтe нa yчилищe? Eднoтo xлaпe пoглeждa ĸъм дpyгитe, пpaви няĸaĸвa физиoнoмия, oбpъщa ce ĸъм жeнaтa и ĸaзвa: – Tи лyдa ли cи, мa? Koй тpъгвa нa yчилищe нa пeт гoдинĸи!?

    • Hombre says:

      Фабер, харесвам твоето великодушие и благородство! Сякаш за теб е измислена фразата: “Noblesse oblige”.
      Благодарско за рождения ми ден! Мисля, че няма да се затрудниш какъв подарък да ми поднесеш на сакралната дата… Вервам вече си изучил добре моите вкусове и предпочитания. 🙂

  3. Homo faber says:

    Доживях да получа признание, разчуства ме…. благодаря, Омбре!
    Понеже си носталгично и празнично обзет и освен пуловерите и козяците, които те топлят, те ти и спомен да прочетеш и да си спомниш и да се топлиш в тези пролетно-летни дни… 🙂
    Моето последно пионерско лято

    • Hombre says:

      Фабер, какви са тия странни твои мисли и съмнения, които са те обзели? Какво по-голямо признание искаш да чуеш от мен? Може би да ти се обяснявам в любов, като на някоя мома на селска вечеринка…? 🙂

  4. Homo faber says:

    Айде бе, Омбре, яви се, тук! 🙂
    Тури го заглавието на истинския петък, не се обръщай от кълка на кълка! Да не си болен?
    Та ме питаш от вчера за странни мисли и съмнения. Немам такива!
    При нас всичко върви, като по сценарийната и режисьорска книга!
    Много добре е казано в новоизлязлата книга на Ерик Кестнер – “Неизбежна гибел” или у нас издаване преди, като “Фабиан”.
    “… По дяволите! – извика Лабуде. – Ако всички мислят като теб, никога няма да се стабилизираме! Аз да не би да не усещам временния характер на епохата ни? Гадното настроение да не е само твоя привилегия?Само че аз не съм наблюдател, а се опитвам да действам разумно.
    – РАЗумните никога няма да дойдат на власт – рече Фабиан. – ЧестниТЕ пък съвсем.
    – А, така ли? – Лабуде пристъпи плътно пред приятеля си и го хвана с две ръце за яката на палтото.- Не би ли трябвало въпреки това да се опитат?….”
    Може три пъти да си я прочел, ще кажеш!.
    Па що да не я прочетеш и за четвърти път? Ни леб иска, ни сирене. 😉
    Те и песен от това време, важеща и за нашето време…

    • Hombre says:

      Фабер, само за твое успокоение – не съм болен. Мого работа и много пот се лее от мен… 🙂

  5. Homo faber says:

    “Ръждаса” улея ти… 🙂 не ще да пусне песента, те я пак…

  6. Homo faber says:

    Хайде бе, Омбре, заслужената почивка, не е само спане! 🙂
    Попита за носталгията онзи ден, ето я… в самата си прелест… 🙂
    ПОСВЕЩАВА СЕ НА ДЕЦАТА ОТ 60-ТЕ, 70-ТЕ и 80-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК

  7. Homo faber says:

    Кво става … с партньорите, чорбаджи? Голема суша, културно се отдръпнаха и иностранните и тукашните. И ти културно се отдръпваш? Никой не си оставя кончето в ряката! 🙂
    Само не се оправдавай с работа и мързел! 😉 Тези приказки са тривиални!
    Та кажи, кога окончателно ще спираш струята, да знаем за последно да сварим бозичката и забъркаме тюрлюгювеча? 🙂

    • Hombre says:

      Жив съм, Фабер! Ама много работа ме е налегнала и не съм чул кога си звънял. За утре ще ти дам възможност да се изявиш… 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s