Тоя път, вместо притчи и други мъдри и поучителни сказки, реших да диверсифицирам менюто с нещо по-различно. Статията по-долу ми попадна в полезрението съвсем случайно, но затова пък този, който не смята да живее като Робинзон Крузо на самотен остров, би следвало да се запознае с предлаганите съвети:
15 хитри начина, посредством които умните хора се справят с токсичните личности
А вицът, който следва е по предложение на стихоплетеца Паси:
Модерна циганка-гледачка към минаваща девойка:
– Алоууу, чаровницееей! Спри са да ти казвам, имйел шъ пулучиш! Голем късмет та чака, добър пръвайдър ша намериш! Един юзър много хубави неща ти мисли. Все та причаква в скайпито, ама ти много са крийш, ма! Пусни му на чиляка… оторизейшън, стига си го мъчила с тоз рикуест! Той много та `аресва, иска да та джазка виртуално. Я дай левътъ ръкъ да вида по-добре.
Аууу! Малка ръчичка имаш, ама голем джойстик си фанала! Въх, много си играйш със скролера на мишката, палавницееей! Немаш ли с кво друго да си играйш, ма? Тука виждам голем трафик от един сайт с много хиксчета… Ама си ъпдейтвай антивирусната и файъруола да н`си наджипкаш компа с виртуални въшки.
Aй ся, пет лева и Господ да та пази, барабар със софтуера и хардуера!
Къде тръгна, ма? Шъ та кълна, да знайш! Да ти са напълни компа с вируси дано! Виндовса да ти висне кът` гъза на прабаба ми!!! Ре-инстол секи ден да прайш и от бъгове да н`съ отървеш! Да ти го нахакат здраво в айпито! Имйела със спам да ти затрупат! Само грозни аватари да намираш! Скайпо ти да са скапе и хистърито да ти са затрий! Сичките си пароли да забраиш и да ти спрат акаунтите!
Остана само да добавя една песничка:
Tepavica online 
Айде, хаирлия да ти е денят и честит да ти е рожденият ден и тази среда, Омбреро! 🙂
Бе гледам, на мен ми казваш, че дълбая, че се връщам към некоя/и теми, а то ко така… и тебе ти дълбае душата, тънкото глето! 😉
И ти си ми любител на стари плочи!!! 🙂
Хаирлия да е денят на всички, Фабер! Мерси за ЧРД-то!
Не разбирам за какво говориш?! Пуснах една статия с научно-образователна цел. Никъде не съм дълбал…
Стар човек – стари плочи обича… 🙂
Да ти пусна некои стари плочи, да се умиляваш, дедо… 🙂
На деди внучето… 😀
Болен ли си деди, нема никакъв хаир хабер…
Те ти песня от твойто обично време, да си върнеш пламъка в очите и на сърцето вълните… 🙂
Благодаря ти деди за победу… 🙂
Тогава вземи урок по танц…
Ше требе и учителка да ми пратиш…
Антология “Димитър Подвързачов” – Стихотворения
Обичам те като жена,
повлякла ме с безброй оглавници,
о, малка, хубава страна
на изпращелите държавници,
Все тъй си детски жалка ти
и в робство, и във независимост –
тъй важно-весела – почти
измислена за Simplicissimus.
Обичам те като жена
със хиляди чаровни прелести –
о, бедна, хубава страна
на алчни, допотопни челюсти.
Как всички твои синове
от твоя образ са клиширани:
дългът към тебе ги зове
към непрестанно анпоширане!
И ако ний пък се кълнем,
че във борба за теб ще паднеме –
то знай, че ние не крадем,
защото няма как да краднеме!
Обичам те като жена,
която шепне обещания –
о, малка, хубава страна
на общогражданско мълчание!
Защо ли все повече хора напускат тази “малка, хубава страна”…?
А за други хора от днес е започнала война, нека да се напомни… не завтра!
Завтра была война
Фабер, да добавя и аз една песен:
Нищо не е забравено…
День памяти и скорби
Тоя път хамериканчетата се опитват да подпалят ТСВ…
Даа… играта все повече загрубява…
Такааа… рекох да надзърна рано сабахлен! Пък и рожденик има да се поздравява, а то какво – стеле се гъста мъгла и не се види да кипи живот в тепавицата! И си казва човек – сегашното време разяжда нас, хората, и ние хората разяждаме времето…
Млад мъж вечно спорел с баща си:
– И аз имам истински приятели, като твоя съученик, за когото казваш, че вярваш винаги и за всички. Имам даже не само един! Много са!
Баща му обаче твърдял:
– Няма как да имаш много истински приятели. В живота си срещаш един или двама такива. Не повече.
С всеки следващ път синът спорел все по-ожесточено, все повече се палил.
Един ден бащата предложил да направят малка “проверка”, за да разбере синът му истински ли са неговите приятели или не. Двамата заклали една овца, напъхали я в чувал и го завързали. Кръвта скоро попила през плата. Изглеждало така, сякаш в чувала имало труп на човек.
– Сега, момчето ми, върви и почукай на вратите на своите приятели.
Младият мъж така и направил. Чакало го обаче голямо разочарование. Щом приятели му зърнели окървавения чувал, затръшвали с някакво извинение вратата под носа му, без да го оставят да каже и една дума. Сцената се повтаряла на прага на всеки дом, на който почукал. Накрая синът се прибрал уморен и съкрушен. Явно нямал истински приятели…
– Тате, оказа се прав. Човек не може да разчита на никого. Нито ти, нито аз… Сам се раждаш и сам си оставаш до края… Няма истинско приятелство…
– Не, момчето ми, не си прав. Върви сега при моя приятел и виж там какво те чака.
Младият мъж нарамил чувала и с бавна походка тръгнал към дома на бащиния приятел. Бил сигурен, че и тук го чака разочарование. Просто явно така бил устроен светът…
Стигнал пред къщата и почукал на вратата. Приятелят на баща му отворил, видял чувала, не казал нищо, грабнал го, занесъл го в двора зад къщата, изкопал яма, поставил в нея чувала и я засипал с пръст. И за да не личи, че скоро е копано, засадил лехички с лук…
Синът нямал търпение да се прибере и да съобщи радостната новина на бащата си.
– Тате, тате, има истински приятели на този свят! Ти имаш такъв! Истински верен приятел!
– Не бързай, момчето ми, не бързай. Отиди отново у тях след няколко дни. Намери повод да се скараш с него, оскърби го и му удари два шамара. Тогава наистина ще изпитаме приятелството му…
Минали три-четири дни и синът отишъл на гости у бащиния си приятел. Говорели за общи неща, когато младият мъж намерил повод да се ядоса, започнал да оскърбява домакина и дори му зашлевил два шамара.
Възрастният мъж му го погледнал и казал:
– Иди кажи на баща си, че не се отказвам от лехите с лука заради две плесници…
П.П. И все пак… честито рождество, баш майсторе на Тепавицата! 🙂
Добре, че си ти, Фабер! Иначе нема кой друг да ме сайдиса… Благодаря за поздравлението по случай рождения ми ден!
Напомням на всички, че Тепавицата работи 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината. Стига до има кой да носи черги и килими…
П.П. Не съм болен, нито съм се залежал. Труд кипи неуморно при мен и не ми стига времето за нищо. 🙂
И не се отказваш от лехите с лука заради две плесници… 😉
Буля Хомовица е насадила арпаджик и компири, и чукундур…
Щом е аванта – мога и неколко шамара да изям… 🙂
Ясно ооо, май в повече са ти дошли, неколкото шамара, и то нежнички 🙂
И се сърдиш… нежничко!
Кво пък, ше чекаме да ти мине… /все пак не се славиш, като силно сърдитите/.
И приятен кипящ труд, щото… 🙂
Бабо Мравке, где така?
– Тичам Щурчо за храна.
– А ти, где с таз гадулка?
– Днес Калинката е булка,
та съм канен на свирня.
– А когато сняг забръска,
що ще чиниш ти зимъска?
– Ще поискам срам не срам
от твойто житце сбрано.
– Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан!
Фабер, сърдят се комплексарите! А такива като тебе, за които знам, че не таят лоши чувства към мен, не виждам причина да се сърдя…
П.П. кога успя да го съчиниш това стихотворение? 🙂
Омбре, едни са айляк и в релакс, а други не се залежават, труд неуморен трудят, и не фащат да съчиняват, щото само мазоли от перодръшкатата стават! 🙂
Та, “Бабо Мравке”, ако не пресъхне лятос тепавицата, есенес след прибраното житце, водата може да тръгне?
Кой знае, може и по-рано да се завърти, ако не се затвори с голем кофар?
Приятно! 🙂
Фабер, подготвил съм ти изненада! Влез в Тепавицата след около 1 час…