Веселото село

Какво ми дойде до главата, добри хора… Избягах от града, за да търся тих и по-спокоен живот, та се натресох от трън та на глог! От известно време насам селото ни се оглася от мощни аудио уредби от нещо подобно на музика, ама не съвсем. От четирите посоки на света се чува едно постоянно дум-дум и имам чувството, че все една и  съща мелодия пускат веселящите се наоколо хора. И аз се намирам точно в епицентъра на една невъобразима какофония. Няма спазване на изискването за обществен ред – за тишина между 14 и 16 ч. и след 22:00 ч. Тука цари неписан закон: „В моята къща мога  да правя каквото си искам”. И само някой да е посмял да се обади на полицията или да влезе в разправия с подобни типове, лошо му се пише. А нали знаете днешната полиция колко е чевръста? Мигар някой е успял да се справи с дървен шоп?! Не ме е страх за себе си, а да не направят пакост на някой от най-близките ми хора. Както и  да е – ще изчакам още малко, с надеждата да им се укротят  музикалните страсти, докато и на мен ми кипне и започна с техните камъни по техните глави. И аз имам мощна стереоуредба, която отдавна не съм я ползвал, но специално  заради тях ще я включвам сутрин  рано, докато още спят и ще им  пускам саде военни маршове.

Имаше една приказка за един цар-господар, който смъквал с данъци по три кожи от  своите поданици. При всяко поредно увеличаване на данъците, царят разпитвал своите бирници какво е настроението на народа. Слугите му го успокоявали, че всичко е наред и още може да вдига данъците. Най-накрая му докладвали, че хората са престанали да  работят и са го ударили на веселба, ядене и пиене, вече не им пукало от нищо. Тогава царят  разпоредил да престанат да ограбват повече народа.

Какви са поуките от тази приказка? Виждате ли някаква аналогия с цар Боко? Започвам да се съмнявам дали това, на което съм свидетел у наше село не е предвестник на нещо голямо, което предстои да се случи в нашата Родина.

Само като мостра, ще ви пусна едно парче от музиката, на която съм подложен  почти всеки ден:

Хареса ли ви тази  музика?

 

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Нещо като хумор, Случи се… and tagged , . Bookmark the permalink.

6 Responses to Веселото село

  1. rusalka2013 says:

    Г-н Омбре, хората дават луди пари да отидат на концерт, а ти си седиш в къщичката и безплатно слушаш джаз. 😀

    • Hombre says:

      Русалке, широко ти е около вратлето. Ела ми на гости у наше село за няколко дни и после ще те питам… Може да получиш и нервни тикове. Между другото, то вече не останаха хора тук. Ей го на – онзи ден се е споминала баба Вера на 93 години. Вече може да се каже, че и от моя набор малцина са тези, които са оцелели. Всичко е в резултат на „добър” живот.

  2. Homo faber says:

    Отлично, Омбре! С поучителните притчите, ти ме обогатяваш в този лежерен сезон, да не се отпускам, непрекъснато да знам и да съм, като мъдреците! 🙂

    • Hombre says:

      Фабер, търсих линк към споменатата приказка, но не го намерих. Би ли ми помогнал?

        • Hombre says:

          Това ли е приказката, Фабер?
          Вярвай В Мечтите – Fandango & Тони Димитрова
          Днес е добър ден за българската демокрация – ни музика, ни дума, ни вопъл ни стон… Може би още не са се събудили гуляйджиите. За всички, които обичат тишината е следващата песен:

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s