Опус за родната полиция

Приложено, изпращам ви (без моя редакторска намеса и без съкращения), автентичния разказ на брат Аман – една покъртителна история, която си заслужава да бъде ксерокопирана и разпространена безплатно до всички ваши роднини, приятели и познати:

В очакване на Годо(в)

Доста дълго се колебах,  дали си струва да ви занимавам с въпросния случай. И ако не беше един по-скоро риторичен въпрос в опус на Омбрето отпреди няколко (доста) дни, вероятно нямаше да пиша по темата. Както и да е.

На 31.05. того се опитаха да откраднат колата ми от двора на кооперацията, в която живеем. Може би за някои нищо ново и странно. Но не и за мен.

Прибирам се въпросния ден около 16,00 ч. в къщи. Още от улицата чувам, че някой се опитва да запали кола, ама зверски върти стартера и няма резултат. През главата ми минават разни „ласкави“ мисли за способностите на въпросния шофьор, докато отварям входната врата на кооперацията и влизам вътре. Вече в апартамента  оставям торбите с покупките и без даже да си събуя обувките излизам на терасата, за да видя въпросния „шофьор“. С леко учудване виждам, че някакъв (тъмен балкански J) субект е вдигнал капака на двигателя на собственото ми МПС и ровичка нещо вътре. Тъй като от известно време, с мое разрешение разбира се, синът е обявил колата за продан, помислих, че са дошли с потенциален купувач и я оглеждат. Поради това с възможно най-учтив тон (от балкона) питам въпросния субект какво прави. Той ме погледна небрежно през рамо и ми отговори, че трябвало да запали колата, тъй като едно момиче я продавало, а не можело да я запали. Като чух „момиче“, разбрах, че работата не е чиста, но докато изляза навън субектът беше изчезнал. Почнах да оглеждам колата и установих, че е счупено едно от стъклата, през което е отворил явно някоя от вратите и след това е тършувал вътре. Цялото съдържание на жабките беше разхвърляно по предната седалка (не шофьорската), като там стоеше и един визитник с личните документи на крадеца – лична карта, шофьорска книжка, талон, дебитна карта и т.н. (стига сте се смели, де! J )  Първоначално нямах особено желание да се обаждам на родната полиция, за да не нарушавам спок.., опс.. усилената им работа по разкриването на далеч по-тежки престъпления. Но счупеното стъкло ме накара все пак да наруша ….опс……  Та отидох аз до намиращото се на  има няма 100 м РПУ и изчаках чинно реда си да се жалвам. Постовият полицай (всъщност полицайка) извика дежурния по РПУ, който прие оплакването ми и ме посъветва да се върна пред входа на блока и да изчакам идването на „групата“, т.е. криминалистите, които ще направят оглед на местопроизшествието.  Като примерен гражданин изпълних дадените ми указания. Докато стоях на тротоара пред блока с периферното си зрение забелязах някакъв силует, който се шмугва между стената на нашия блок и намиращия се в съседство трафопост. За протокола ще отбележа само, че мястото се използва често от кварталните (и не само) пиянки като тоалетна. Та надникнах аз натам с намерението да изгоня търсещия къде да се облекчи навлек и с учудване видях, че всъщност това е въпросният субект, който съвсем спокойно влезе в двора ни през дупка в  мрежата, която, както по-късно установихме, беше отворил. Съответно и аз влязох в двора и (все още сравнително учтиво) го запитах какво търси. Отговорът му беше направо убийствен „Забравих си торбичката бе, брато. Та дойдох да си я взема.“. (Както по-късно се установи, той първо беше претарашил съседните два двора, откраднатото го беше прехвърлил в нашия двор и преди моята кола беше разбил старата жигулка на съседа, от която беше откраднал разни инструменти. Та тези инструменти бяха във въпросната „торбичка“.) Явно се беше опитвал да пали и жигулката, но неуспешно и тогава е решил да пробва и с моята кола.

На въпроса ми  защо се опитваше да запали моята кола започна да ме баламосва, че някаква негова позната искала да я продава, но не можела да я запали, та го помолила за помощ и бла бла бла.

Хванах го „леко“ под мишницата и му предложих да се разходим до РПУ-то, където да разкаже същото това на полицаите. В началото не се дърпаше особено, но като наближихме РПУ-то и видя, че не се шегувам започна със заплахите и се опита да избяга. Е да, ама не. Направихме се малко на кълбета на тротоара и накрая той се оказа отдолу с физиономия притисната към тротоарните плочки. Нарочно не упражних никакво излишно насилие, за да няма от какво да се жалва (колко все още съм бил наивен, Господи!). И се оказахме в абсурдната ситуация на има няма 40-50 м от РПУ-то да не мога да извикам полицаите. Добре, че мина някакъв млад баща с малко детенце, който първоначално се облещи като ни видя пльоснати на тротоара, но слава Богу не загуби самообладание и след молбата ми да извика полиция е отишъл в РПУ-то. Оттам нататък беше лесно – след минута две дойде патрулката. Полицаите закопчаха с белезници въпросния тип, който продължаваше да ми се заканва, че вече не съм бил жив, но още не съм го знаел. И други закани към майка ми и семейството ми.

След това дойдоха и експертите, огледаха местопрестъплението, заснеха разхвърляните в колата документи и предмети, в т.ч. и документите на крадеца. Снеха отпечатаци, написаха съответните протоколи, поемните лица подписаха и нещата тръгнаха по определената пътека.

Мен ме разпитваха близо два часа, в резултат на което има протокол от 6-7 машинописни страници. Бях помолен на другия ден да занеса и копие от талона на колата, за да се види, че аз съм собственик. После ходих в Спешния център, за да ме превържат (докато се „убеждавахме“ с крадеца на тротоара  да кротува и да не върши щуротии, той успя да ме ухапе по ръката). На другия ден се освидетелствах и в Съдебна медицина.

Занесох исканите копия на документи и ми беше съобщено, че поради изтичане на 24 часа въпросният тип е освободен. По-късно чрез един приятел, работил дълго време в полицията, установих, че по моя случай е заведено досъдебно производство срещу НЕИЗВЕСТЕН извършител, при положение, че документите му бяха в колата ми, а аз им го доставих добре опакован. И досъдебното производство е за отнемане на…. слънчеви очила.

Разбиването на колата на съседа и кражбата на инструментите, както и кражбата на имущество от съседните дворове са били оформени като отделни досъдебни производства, а според действащите в България закони, ако щетите са в размер до една минимална работна заплата, не подлежи на съдебно преследване. Дали случайно са разделили случаите, а?

Та по въпроса на Омбре защо все пак имало не малко хора, напускащи този „малък земен рай“, мисля, че горенаписаното, както и някои от последните материали на Омбре дават част от отговорите.

В заключение – разбирам, макар и да не приемам, че полицията и правораздавателните органи не могат да се справят с едрите престъпници. Те, престъпниците, имат контакти с висшите политически и икономически кръгове, имат достатъчно пари, за да платят на законотворците да създадат закони в техен интерес, както и да платят на най-добрите адвокати, знаещи всички вратички в законите. Разбирам, макар че също не искам да приема, че и на местно равнище, поради подобни причини, правораздавателните органи не могат да се справят с местните бабаити. Но не разбирам и категорично не мога да приема, че полицията и съдът са безсилни и срещу уличната измет, която ни тормози всеки ден.  Там вече, според мен въпросът опира май до нежелание да си свършиш работата, може би до корупция или до най-обикновен мързел.

Коментарите оставям за вас (б.м.)

Нека си припомним песента на Веско Маринов в прослава на МВР:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Случи се…, У нас and tagged . Bookmark the permalink.

22 Responses to Опус за родната полиция

  1. Pasi says:

    По случката на Аман – без коментар. Тя говори сама за себе си!!!
    Хубавото в нея е, че не са образували нещо срещу него: за насилие над “мирен гражданин” или “нерегламентирано задържане”, “ограничаване на придвижването”, че “дори и опит за …”- не смея да го напиша.
    Хванат на местопрестъплението със свидетели трябва да бъде съден по бързото производство за взломяване на МПС, и не едно както се разбира, с цел грабеж на МПС или части от него” Това въобще не е маловажен случай, както е представен. Една жалба до Главния прокурор може нещо да помогне, но надеждата ми е повече от скромна. Но хубаво е случая да се разпространи в СМИ. Само това помага.
    Нищо друго не плаши шайката, окопала се във властта!
    Моят съвет към Аман е незабавно да уведоми “Афера”, на Весето Томова, с имена и факти. Сигурен съм че ще се стреснат. Сигналът да бъде “копие” оригиналът на вниманието на Цацаров, с обратна разписка!!!
    Разпасана държава! Долу ГЕРБ!!!

    • Hombre says:

      Паси, присъединявам се към голяма част от твоите предложения. Смятам, че е губене на време да се жалва Аман пред главния прокурор. Прочети какви са правата и задълженията на Цацаров, от където следва, че жалбата му директно ще замине в кошчето за боклук. По-скоро, би могъл да се жалва на омбудсманката Мая Манолова. Съгласен съм напълно, че огласяването на случая чрез масмедиите може да има много по-голям ефект.

      • Pasi says:

        Сигнали от подобен род се насочват където им е мястото, с копие до медиите. Омбудсмана няма правомощия за престъпни деяния. Не подавай грешни сигнали. Не е вярно, че никой няма да го прочете! Само като прочетат, че са оповестени СМИ ще се зачетат… Опитът е такъв и дава резултат. Може да не е какъвто очакваме,но има раздвижване в блатото!

        • Hombre says:

          Паси, ще се въздържа да споря с теб. Прочети първо това:
          По какви въпроси може да ми помогне омбудсманът?
          “Омбудсманът се застъпва с предвидените в Закона за омбудсмана средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги”.
          А ето какво пише и самата Мая Манонлова в своята страница:
          Омбудсманът е последната надежда на обикновения човек за справедливост. Така възприемам този пост и на това ще се посветя. В България хората са убедени, че няма справедливост. Че държавата и чиновниците налагат закона избирателно и използват правилата не в помощ на гражданите, а срещу гражданите”. Виж целия текст “Моята кауза“.
          Пропуснах да отбележа, че Аман може също да напише жалба до Инспектората на МВР. Чиновниците са длъжни в двумесечен срок да му отговорят. Не бих искал да помествам един мой не разказ, а цял ферман по подобен случай с мен.
          П.П. Правилно отбелязваш, че сигналите се насочват където трябва. Но се върви по етапния ред – от компетентните органи по възходяща линия. И чак накрая се адресира жалбата до медиите.

          • Pasi says:

            Твърдиш че не спориш, а фактически спориш. Дори аргументи си привел. Разбира се тези аргументи, малко се връзват с описанато от Аман.
            В случая става дума за престъпление, с което омбудсмана не се занимава. Тази отговорност не влиза в длъжностните задължения.
            Правата са нарушени от престъпник на закона, като деянието е квалифицирано в НК. Компетентните органи са известни и омбудсмана не е сред тях.
            Всъщност единствените органи, които могат да задържат престъпник са: МВР-24 часа и Прокурора- 72 часа; Нататък се произнася съд.
            В случая има тенденциозно формулиране на деянието: вместо “взломиране на МПС с цел неговото противозаконно отнемане”, съгласно описанието квалификацията е “кражба на слънчеви очила”. Последното очевидно е “маловажен” случай. Пренебрегнати са описаните от Аман обстоятелства, както и описания рецидив със съседно МПС, ако това е същия ден. Налице е съвокупност от две престъпления. /Щом посяга на Лада, вероятно е ромей. Автоджамбазите не ги хващат на местопрестъплението./
            Тук Омбудсмана няма работа и едва ли ще се намеси. Все пак може и да се опита, но според мен отговорът ще е “Не сме компетентни” или нещо подобно.
            Колкото до Инспектората на МВР,- като опция правилно!
            По-същественото е случаят да се разчуе, иначе – давност! И нищо.
            Не искам да обиждам разследващите /вероятно полицаи/ в некадърност. Те не са некадърни… Според описаното от Аман, тук са налице опити да се “смачка случая”. Мотивите за това поведение всеки сам може да си измисли- от “подобряване на статистиката” до… каквото ви хрумне!

          • Hombre says:

            Паси, щом предпочиташ да го наречеш спор – така да бъде. Ти изложи своята гледна точка, а аз своята, като допълнение към твоята. Не искам да задълбавам по темата за компетенциите на омбудсмана.
            За всеки случай, ако Аман се обади, подготвил съм му следното обръщение:
            Амане, извадил си голем късмет с тоя крадец:
            1. присъствал си на местопрестъплението;
            2. Успял си да го заловиш;
            3. Случаен минувач ти е помогнал да подадеш сигнал в полицията;
            4. РПУ-то се е намирало в близост до местоживеенето ти;
            5. „Неизвестният” извършител е бил не само умствено, но и физически по-слаб от теб.
            И малко черен хумор:
            Следващият път (дано да няма такъв) не излизай от дома си без намордник! И все пак, ако успее да те ухапе некой мургав младеж, задължително си направи тест за спин. 🙂
            Знам, че носиш майтап и нема да ми се разсърдиш.

          • aman11be says:

            Благодаря за съветите, но честно казано съм загубил вяра в институциите, когато става дума да защитават гражданите, а не само да събират данъци и такси. Случаите, които описвам, са станали в рамките на 2-3 часа, т.е. по едно и също време и сигурно, ако се заеме правоспособен юрист със случая ще стъжни доста спокойствието на разследващата полицайка. Но аз нямам такава възможност в момента.
            По отношение на етноса на извършителя – българин, около 40 годишен, както по-късно разбрахме страдащ от сексуални проблеми – същност на жена в мъжко тяло. Между другото беше облечен с черна пола. С адресна регистрация в Кърджали, живеещ на квартира с майка си и брат си. Добре известен на полицията. Полицаите още като го видяха и казаха, че им е стар познайник, наркоман. Та относно теста – исках да си направя, но бях успокоен от компетентните лица в семейството, че раните са съвсем повърхностни и няма опасност.

          • Hombre says:

            И да искам, не мога да споря с теб. Прав си, Амане. Което не ни дава право и основание да се откажем от борбътъ… 🙂
            Слава, Богу, че не се е стигнало до тест!

  2. aman11be says:

    Здравейте!
    Първо честит празник на всички граждани и гости на Варна! Днес е празникът на града ни.
    Второ – аз също в първия момент се замислих дали да не се обърна към някоя от по-горните официални инстанции, но овреме си спомних, че преди време бях подал един сигнал до тогавашното Министерство на младежта, спорта и туризма, ако не се лъжа за заглавието му, за едни нарушения на един плаж – не издаване на касови бележки, съвместяване на длъжности – барман и продавач на услуги (чадъри, шезлонги и т.н.) и след месец два получих отговор, че е направена проверка и всичко е ОК, оплакването ми няма основание. Та на кого да се оплача? На министъра на вътрешните работи ли? Според когото едно е чувството на гражданите за нивото на престъпността, но статистиката сочела друго….
    Сега се надявам поне очилата ми да върнат, които са взети за веществено доказателство…
    Не на последно място искам още веднъж, в интерес на истината, да кажа, че патрулните полицаи си свършиха работата – задържаха крадеца, затвориха го в “клетката” и си написаха добросъвестно документите по случая. По-късно ми беше обяснено, че нямали право да свидетелстват в съда (това във връзка със заканите към мен в тяхно присъствие), но те не са виновни за това. Криминалистите също си свършиха работата – направиха съвестно оглед на местопрестъплението, фотографираха, снеха отпечатъци, имаше поемни лица, написаха няколко страници протокол… И когато работата стигна до разследващата институция, пошел конь в ряку… Дори бих казал, че дежурният разследващ полицай също си свърши работата – разпита ме подробно, записа всичко добросъвестно, но когато на другия ден случаят беше поет от “титуляра” на разследването и …. Отдели ми цял половин час, като най-много я интересуваше дали наистина съм се уплашил от заканите за убийство или само съм се притеснил… По-късно от приятели юристи разбрах, че ако съм разиграл сценката “Олеле майко, по цяла нощ сън не ме хваща като се сетя, мятам се в леглото, облян в студена пот…”, може и да има шанс да бъде повдигнато обвинение за заплаха за убийство, но ако само съм се притеснил…

    • Hombre says:

      Амане, почти сме на едно мнение относно справедливостта в България. И все пак, камбаната трябва да се бие, докато компетентните органи си свършат работата. Нужна е по-голяма настъпателност и настойчивост, докато и глухите разберат за какво става дума.
      ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ВАРНЕНЦИ И ВАРНЕНКИ!!!

  3. aman11be says:

    Горещи новини от Варна: Адвокат се скарал с 3-годишно момченце на плажа
    За мен по-интересни са част от коментарите.

    • Hombre says:

      Братко, прочетох статията малко преди да публикуваш твоя пост. За мен, юристите са най-големите боклуци. Нищо, че съм женен за юристка. На черното викат бело и обратно, и твърдят, че те са прави. Най-много ме е яд, че ни правят на глупаци – като оня шишко Марковски…

  4. Pasi says:

    Честит празник на Варна и на именяците!
    Амане, все пак откъде знаеш,че в крайна сметка става дума за едни очила в обвинението, ако вече има такова? Според мен случаят ще се докладва на прокурор от разследващия полицай и той ще решава как да квалифицира въпросното деяние.
    Разбирам, че пакостта не е сериозна, но факта за взломяване на две МПС-та с цел грабеж, си е факт, който трудно се подминава.
    С оглед личността на извършителя: наркоманията или сексуалните отклонения не правят въпросния индивид невменяем, какъвто може би ще го изкарват адвокатите, ако се стигне до процес. Щом е стар познайник, отдавна вилнее из Варна. Може и присъди да има. Такива крадат радиоапарати, части от МПС за една доза.
    Практически трябва да бъде въдворен на ПРИНУДИТЕЛНО лечение, ако това вече не се е случвало безуспешно.
    Кой ще плаща обаче щетите? Ако имаш “Каско” е добре, но ако нямаш – кофти.

    • Hombre says:

      Амане, Паси чака твоя отговор… 🙂

    • aman11be says:

      Информацията, както казах и по-горе, е от един приятел – бивш полицай, който се обади тук там и по номера на досъдебното производство му казаха за какво е заведено. Ако в хода на разследването има възможност да се променя обвинението или както се нарича, не знам. По принцип и мен така ме “успокоиха”, че обикновено винаги се разкривало досъдебно производство срещу неизвестен извършител, а по отношение на обекта на престъплението – очилата, че все от някъде трябвало да се почне. Доколко са истинни подобни аргументи – не знам, не познавам полицейската работа. По силата на формалната логика обаче, ми е трудно да приема разбиване на МПС и опит за кражбата му за равносилно на кражба на очила.

      • Hombre says:

        Амане, не вервам ни на полицаи, ни на съдии. Те си живеят в техния свят, без да ги е еня за нас простосмъртните.

    • aman11be says:

      Най-вероятно, поне според мен, той се е опитал да открадне кола и за да пренесе откраднатите авточасти от съседните дворове. Не само заради самата кола. Поради това си мисля, че е посегнал първо на жигулито. За негов малшанс съседът е инженер и работи във фирма за монтаж и поддръжка на сигнални и охранителни системи и си е сложил някъде в колата прекъсвач. А в моята кола имаше един ключ, който е без чип, т.е. с него колата не може да се запали, но вратите спокойно се отключват. Аз го използвам обикновено, когато излизам за риба с лодката, да не нося със себе си оригиналния ключ и да рискувам да го “удавя” в морето. Хайванинът го е намерил и се опитваше с него да запали колата.
      “Каско” нямам, тъй че стъклото си го платих, както си платих като поп и свидетелството в Съдебна медицина.

      • Hombre says:

        Предвидливия и Господ го пази. Добре че не си имал чип на ключа. 🙂

  5. Pasi says:

    Съвет към Аман: Поискай от прокурора да те присъединят към разследването по случая като “граждански обвинител и/или ищец” и сложи две копия от фактурите за харчовете, както и самото медицинско свидетелство за ухапването, което е лека телесна повреда и струва пари по “справедливост”.
    Така ще имаш възможност да участваш в процеса /ако се състои/ и да обжалваш всяко действие на прокурора. Включително и евентуалното прекратяване поради “маловажност” на случая, но пред съд.
    Ако ти се участва в тази сага действай! Шанс за парите едва ли има, но все пак действията ще бъдат под някакво наблюдение, което плаши гаргите, ама все пак…
    Много успех ти желая каквото и да предприемеш.

    • Hombre says:

      Паси, предполагам, че Аман ще те послуша… 🙂

    • aman11be says:

      Благодаря за съвета, Паси, но смятам да послушам жена си, която ми каза да не се занимавам повече с това, че ще вляза вътре с още пари!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s