Малкият „петък” – CXX

Този път, вместо притчи, митове и легенди, предлагам на вашето внимание мнението на експерта по Балканите – Любомир Шопов, който в своите книги и публикации не говори алабализми, а нарича нещата с истинските им имена. Това е един истински българин, който обича Родината ни и разобличава лъжите на козяците, синодалните старци от БАН и журналята, които заработват жълти стотинки в угода на господарите си. Обяснимо е защо определени среди у нас и в чужбина не долюбват такива хора като него, работили за националната сигурност на България, независимо в кой период и всячески се мъчат да да ги омаскарят, представяйки в невярна светлина събитията в нашата страна.

Присъединявам се към  всяка дума на автора.

Тежка провокация срещу българската история!

Преди няколко дни, в предаване за история, по телевизия, която се счита за национална и се финансира с парите на българския данъкоплатец, бе обсъждана темата за “Възродителния процес” и “Голямата екскурзия”. Възмутен съм от предубедения подход към болезненото решение на Тодор Живков за смяна на имената на мюсюлманите в България, а впоследствие и за отваряне на границата ни с Турция през май 1989 г., за да могат желаещите да заминат и се върнат от там. Поведението на почти всички участници в “дискусията” бе като на лешояди, разкъсващи остатъци от плътта на мъртво тяло -тялото на България. За какво изобщо не стана дума в това тенденциозно и предубедено за каузата РОДИНА човъркане в тежката рана, може би несправедливо нанесена на българските мюсюлмани заради запазването на самата държава.
Не стана дума за това, че главен виновник за случващото се в България с “българските турци” след ОСВОБОЖДЕНИЕТО през 1878 г. е Османската империя и нейният правоприемник Република Турция. Не стана дума за 500-те години османско иго, последиците от които и днес са като пранги на краката, запушват и замърсяват обществената енергия на българските граждани, които търсят нови възможности за своето развитие.
Не стана дума за зверствата на османците, за насилственото ислямизиране на българското население, за унизителното му положение на “гяури” – на втора ръка хора, в продължение на столетия. Участниците в предаването сякаш не бяха чували за “кръвния данък “, за изкланите и изгорени живи мъже, жени и деца в Перущица и Батак, за Ботев, Левски, Райна княгиня.
Не стана дума за борбата на българската държава срещу намесата на Турция във вътрешните й работи, както по време на Царството, така и по време на социалистическа България. За десетките протурски нелегални организации, за манипулирането на мюсюлманското и на българското население по въпросите за “малцинство” и “изселване”. Не стана дума за казаното от Кемал Ататюрк – “особено важно и благоприятно за Нова Турция е обстоятелството, че турската разузнавателна политика в България е неделима от турската малцинствена и изселническа политика. Изселническият проблем трябва да съществува винаги, но никога да не бъде решен окончателно”. Не стана дума и за изразената през 1964 година от Тодор Живков, в качеството му на министър-председател, готовност на България да разреши на всички мюсюлмани, желаещи по собствено желание да заминат за Турция да сторят това /на среща в София с министъра на търговията на съседната държава/”.”Но след завършване на изселването веднъж завинаги да снемем този въпрос от двустранните отношения”. Турция отклонява тази възможност. Не стана дума за годините на привилегии за “българските турци” за постъпване в учебни заведения, обучение и вестници на турски език и други. Не стана дума и за намеренията на президента на Турция Реджеп Ердоган – “да се върнем там, където са били дедите ни, но по нов начин”.
Не стана дума и за турския вариант на “възродителен процес” – геноцидът на българите от Тракия и Мала Азия от 1913 година – 60 000 деца, мъже и жени, избити от части на редовната турска армия. 280 000 бежанци, прогонени с каквото могат да носят на гръб. Разрушени 280 училища и църкви. Заграбени от турската администрация над 3 500 000 декара земя – частна собственост на българи – османски граждани. Не стана дума за окупацията на Северен Кипър и за възможността Турция да предизвика бунтове и събития в България с една единствена цел – автономия и разцепване на българската държава. Защото през 80-те години на миналия век двете държави бяхме на острието на противопоставяне между най-големите и враждуващи групировки – НАТО и Варшавски договор. Едва ли щеше да се стигне до “Възродителен процес ” и смяна на имена, ако не беше налице постоянната и брутална турска агресия към България. Много още може да се каже за играта на “турската котка” с “българската мишка” /тя продължава с пълен ход и сега/. Недопустимо е обаче в централни телевизии да се пробутва турския вариант за трагедията на нашите сънародници, които станаха разменна монета във вечния стремеж на Анкара да доминира над всичко тюркско, което тя смята за турско – където и да се намира то по света.
Ще си позволя в близките дни да поместя материали, които може би ще помогнат да намалим промиването на мозъците.

Който желае  може да посети страничката на автора във Фейсбук на следния адрес:Любомир Шопов

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in У нас and tagged , . Bookmark the permalink.

10 Responses to Малкият „петък” – CXX

  1. Homo faber says:

    Ха така, президенте на тепавицата, който иска, сам намира истината. И държи на нея, щото много лесно, тя може да се раздели на две, че и повече полуистини, че даже и лъжи от нея се месят. Лошото е, че много хората опростеха и лесно се манипулират, сами не намират истината…
    Тази притча е нещо като, художествено предаване на думите на автора, що ни представяш.

    Притча за истината
    Купил Глупак на пазара Истина. На сметка я купил, дума да няма. Дал за нея три глупави въпроса, взел я и си тръгнал. Но просто е да се каже “тръгнал”. Да вървиш с Истината не е така лесно. Който е пробвал, той знае. Голяма е тя, Истината, тежка. Да се качиш на нея – няма да тръгне, на гръб да я метнеш – далеч няма да стигнеш. Влачи Глупакът своята Истина, мае се. Да я захвърли – жал му е. Все пак платил е за нея. Добрал се до вкъщи едва жив.
    – Къде ти, Глупако, се губиш? – нахвърлила се върху него жена му.
    Разказал и той всичко, както е, само едно не можал да и каже – за какво е тя, тази Истина, как се използва?!
    Лежи Истината насред улицата, през никаква врата не могат да я вкарат, а Глупакът и жена му провеждат семеен съвет – какво да я правят, как да я приспособят в домакинството. Въртели, сукали, нищо не измислили. Даже няма къде да я сложат. Какво да направиш, няма къде да се дене Истината.
    – Иди, – казва жената на Глупака – продай твоята Истина. Не се пазари, колкото ти дадат – толкова. Щото то сега полза никаква от нея.
    Върнал се Глупакът на пазара. Застанал на видно място и вика:
    – Истинааа! Истинааа! Който иска Истина, да взима!
    Но никой не взима.
    – Ей, хора, – вика Глупакът – вземете си Истина, на сметка я давам.
    – Неее, – казват хората – не ни е притрябвала твоята Истина. Ние си имаме своя Истина, некупена.
    Но намерил се един Търгаш, завъртял се около Глупака и Истината. Поогледал и пита:
    – Какво, момко, Истина ли продаваш? А скъпо ли я даваш?
    – Не, евтино, съвсем евтино, – зарадвал се Глупакът – за едното “Благодаря” ще ти я дам.
    -За “Благодаря”? – взел да усуква Търгаша – Неее, скъпо ми е това.
    Но тогава се появил още един Търгаш и взел да преценява. Мислили, гледали, решили двамата заедно Истината да купят и да си я разделят. Така се и договорили.
    Разрязали Истината на две части. Получили се две Полуистини, всяка и по-лека и по-удобна, отколкото била цялата Истина. Такива Полуистини – просто красота! Вървят Търгашите по пазара и всички им завиждат. После и други търгаши, по техен пример, почнали да си правят Полуистини.
    Режат търгашите Истината, с Полуистини се запасяват. И им станало далеч по-лесно да разговарят помежду си. Там където е правдиво да кажеш: “Вие сте подлец!”, вече можело да се каже: “Имате труден характер”. Нахалникът може да се нарече пакостник, лъжецът – фантазьор. Даже и нашият Глупак вече никой не нарича така. За него казват “Човек със собствено мислене”.
    П.П. Да не забравя… пак да ти е честит и тази седмица, рожденият ти ден! 🙂
    https://www.vbox7.com/play:e74805fbe6

    • Hombre says:

      Отлично, Фабер… даже много добре! 🙂
      В допълнение на написаното от теб ще кажа, че баща на лъжата е Сатаната! Изборът е ваш – истината или лъжата!
      Благодаря, че и този път си ме сайдисал за РД!
      П.П. Дали нещо не си пропуснал…? 🙂
      П.П.П. Извинявай – не си! 🙂

  2. Homo faber says:

    Търси, търси… разследвай, Омбре за пропуск, ти знаеш, как става! 🙂
    Ти, като инстанция, що не ми изкараш от онези пропуски, важат още? 🙂

    • Hombre says:

      От кои пропуски, бре? Ако питаш за ония, останаха вече само дубликати на ксерокс…
      П.П. Носят се слухове, че вчера си вървял по моите стъпки и си посетил Параклиса „Свети Георги Победоносец” и затова не си намерил време да се отбиеш в Тепавицата. Истина ли е или лъжа? 🙂

      • Homo faber says:

        Верно, кажуваш… с аероплана додох при светата обител на поляната, видох буков сечко, па се заиграхме на тука има, тука нема! 🙂

        • Hombre says:

          А парашютът ти отвори ли се или на върха на некой вековен бук си се нанизал? Щом и буболечката отвисоко си видел… 🙂
          Имаш право само на един отговор, защото темата е далеч по-сериозна…

          • Homo faber says:

            Темата е сериозна, ама ти по твоя си обичай, се праиш на разсеян, меко казано!
            Явно в началото на декорацията, наша са те обрали на играта, тука има-тука нема /къде ли не се играеше/ щом сметаш, че се играе отвисоко!
            Разбирам те, тогава всички искаха, бързо да забогатяват!!! 🙂

          • Hombre says:

            Радвам се, Фабер, че започваш да ме разбираш… 🙂

  3. aman11be says:

    ЧРД, Омбре! За съжаление “българската мишка” през последните 25 години е доведена до полуумряло състояние, докато “турската котка” продължава да пази ноктите и зъбите си остри и периодично да се нахъсва за лов на мишки. За това, че на “българската мишка” съвсем умишлено й изрязаха ноктите, колкото и малки да бяха и й изпилиха зъбките, а на всичкото отгоре запушиха и дупката й, където можеше да намери защита при нужда съвсем пък не ми се говори.

    • Hombre says:

      Амане, твоето мнение ме вдъхновява да напиша за утре едно ново експозе (с 50% сигурност) относно българския Батак в буквалния и преносен смисъл…
      Благодаря за поздрава! 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s