Благородството краси човека

Тоя път реших да наруша графика на репертоара, като изтегля с един ден напред „Малкия петък”, за което моля да ми простите. Темата вчера я зачекна Фабер, а аз реших с чужда помощ да я довърша, като коментарите оставям за вас. Между другото, не се знае дали в сряда ще имам ищах да пиша. Ако много ви  интересува защо, ще ви кажа утре.

Прошката е доверие, че повече няма да бъдеш наранен. Прошката е избор, който всеки е правил. Да простиш за грешката допусната от любим човек е много по-трудно, отколкото да простиш на непознат.
Всеки е прощавал за добро или за лошо. Простиш ли, ти надрастваш себе си и превъзмогваш собствените си грешки. Прощава този, който обича. Истинският приятел намира сила, за да ти прости, независимо колко е наранен. Много по-трудно е да таиш болката в себе си, отколкото да се освободиш от нея, като простиш. Човек, отказващ да прости, измъчва себе си заради постъпката на другия.

Но има и още – когато простим, ние облекчаваме чуждата болка от причиненото към нас огорчение, и все пак нашата болка остава. Когато този същия човек направи отново грешка, болката ще бъде още по-голяма. И тя няма да се дължи на стореното, а на това, че сме повярвали и първия път. За това е необходимо да видим действителността такава, каквато е още в началото.
Още от малки сме чували фразата „Да грешиш е човешко”. Оттогава сме  виждали много грешки, наши и чужди. Завист, лъжа, измама са около нас през целия ни съзнателен живот. Хората обичат да отсъждат тези неща като неправилни, но не това е начинът. Трябва да се научим да прощаваме преди да съдим, защото забравяме откъде е тръгнало нашето съществуване от първородния грях. Този грях е потънал дълбоко в нас, станал е част от нас.
Грешката и прошката са две взаимно свързани неща. Обикновено когато чуем думата „грешка” се сещаме за присъда, наказание. Но преди да съдим, ние трябва да се научим да прощаваме.

Оригинала на есето може да намерите ТУК.

Не смятам, че трябва непременно да чакаме Сирни Заговезни, за да си признаем грешките (волни или неволни) и да поискаме прошка.

Лично аз съм  много грешен и моля всеки, комуто съм причинил страдание с мои необмислени думи, действие или бездействие, да ми прости. От своя страна, не се сърдя на никого, защото нямам спомен някой да ми е нанесъл обида или да съм се почувствал засегнат от неговото отношение към мен…

Есето си  заслужава и повторен прочит. Приятно  четене и…  водете си бележки!

Отново се връщам на моята любимка Мирей Матио с песента “Прости  ми този  детски каприз”:

 

 

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Автопортрет and tagged . Bookmark the permalink.

12 Responses to Благородството краси човека

  1. rusalka2013 says:

    Без да правя кардинални обобщения, като че ли човешката доброта в нашето все по-демократично общество взе да става дефицитна стока. Защо така?

    • Hombre says:

      Русалке, отговорът е много прост! Девизът на новото време е “Пари, пари, пари…!”

  2. Homo faber says:

    Здрасте после пладне, господине Омбре!
    Рекох, малко айляк днес, все пак директорският почивен месец, е! 🙂
    Ама, благородно да попитам, дали кепенци не искаш да удариш с това съчинение, за прошката. Ако е така, прощавай и да ти е простено!

    • Hombre says:

      Фабер, ти я повдигна темата за прошката. Недей да търсиш под вола теле!
      П.П. Имам едно питане към теб офтопик. Ти, като виден зеленчукар, знаеш ли дали е полезно за растенията използването на смес от птичи и заешки тор? Кака ти ме прекара да товаря и разтоварвам л@йн@ от една птицеферма от съседното село. Заслужава ли си аз, като градско чедо, да се ровя в изпражненията на животните?
      Очаквам сериозен отговор.

  3. Homo faber says:

    И да се топиш и да не се топиш, знаех, че се праиш, тук на голем ентелектуалец, но изпълняваш под контрол, важната и отговорна работа, маане с мотиката и товарене на лайка! 🙂
    А сейчас, сериозният отговор. И двата вида торове, требе да са прегорели. И нема проблем да се използват така! Виж, за смесването им и дали са полезни така, не мога да ти кажа. Предполагам, че може, след като са ферментирали, прегорели и торта не е силна. Сега експериментирай за догодина.
    Всеки труд е благороден, градско чедо… а ако искаш да папаш и да даваш отчети, като чаршави за продукцията, рий ла@йната!
    Трудови успехи, пожелавам в товаренето и разтоварванета на л@йн@! 🙂
    П.П. А страшно, много информации, знаеш, че от Интернет може да получиш… и ракия от л@йн@, ще ти каже как да стане! 🙂

    • Hombre says:

      Благодаря за изчерпателния отговор, Фабер! Друго си е да получиш съвет от врял и кипял в живота човек като тебе, а не от интернет…
      П.П. Пропуснал съм да отбележа една малка подробност. Досега не ми се е налагало да върша важна и отговорна работа в семейството. Всичката работа я възлагам на жените. 🙂

  4. Homo faber says:

    Хе, хе, хе,каква по–важна и отговорна работа има от товаренето и разтоварването на л@йн@, заповядано, от кака Хомовица! 🙂

    • Hombre says:

      По-важната работа е да си пиша автобиографията в Тепавицата. За да знаят и помнят следващите поколения кой е бил дядо им…

  5. rusalka2013 says:

    И аз ще чакам да видя първа глава от тази “автобиография” 🙂

    • Hombre says:

      Русалке, след само още 20-30 години, романът ще бъде напълно завършен… 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s