Айде, от мен да мине, ще ви пусна един нов брой на Музикалния петък, та да не си помислите, че съвсем съм сдал багажа… А не мое и да бъде другояче – зер на този ден празнуват млади и стари. Не е шега работа – първият учебен ден, в който чавдарчета, пионерчета, комсомолци и… партийци от всички цветове на дъгата поднасят цветя на другарката учителка. Особено ако е млада и убава.
С това кратко, но съдържателно слово, приключвам въведението, за да ви дам възможност за творческа изява. Обещавам да има и награди за най добър виц, а може и песен.
Ще заимствам една песен от един мой почитател, която е тъкмо за случая:
Щастлива и успешна новата учебна година на всички чавдарчета, пионерчета и комсомолчета! 🙂
Ще им бъде предадено, Русалке. Но да не заравяме, че и някои от пенсионерите се учат цял живот… 🙂
Напротив, дошъл си от царския град с пълен багаж, впечатлен от съприкосновението с мъжествените, танцуващи дервиши, проповядващи любов! 🙂
Да е успешна и на пенсионерите, учебната година!
С нови знания, към по-високо самочуствие и по-високи пенсии!
–
По повод първия учебен ден, журналистка попитала момченце кой му е любимият предмет.
То съвсем честно отговори: – Колело!
Две съседки, от кварталната агенция: “Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият!”
Фабер, отъкде ги знаеш тия вицове? 🙂
Благодаря за пожеланията!
Снимката в началото стана символ на 15 септември…. Не, че няма защо… Макар че тогавашните първолаци вече може би са в гимназията… 🙂
Амане, убавото си е убаво… А мойта класна вследствие на някакъв пожар беше с кръпка на бузата с парче от бута. Но иначе беше златен човек и благодарение на нея научих български език и граматика. Важна е не само външната красота, а и това, което носиш вътре в себе си.
Айде бре…,никой не ще да се мине да попита, жив ли си, здрав ли си, дека си? 🙂
Язека, пък ще се мина, да питам… да изгубя ценно парично и егоистично време! 🙂
Благодаря за загрижеността ти, Фабер! Засега съм все още жив, но ме е налегнала една кърска работа – мани, мани…
Ако е тая, Омбре, дето оставя тревата зелено по панталоните, да помагам? 🙂
Както винаги, позна и тоя път, Фабер. Нема нужда от твоята помощ, мога и сам да се справя… 🙂