Понеделник е тежък ден, особено за непенсионерите – строители на Нова България. Един уикенд в седмицата не стига! Реших да не ви натоварвам още от първия работен ден с политически заглавия и битовизми от нашето съвремие и затова ви предлагам нещо съвсем различно. Хем да е по-лесно смилаемо, хем да има опознавателен характер, за да си знае всеки кой какъв е. Нема шега – учени психолози са измислили по-долните тестове, многократно проверени стотици пъти в живота. Достатъчно е само да бъдете честни пред себе си и да отговаряте максимално искрено на зададените въпроси. Накрая, според получените точки общо на целия тест, ще разберете своя характер и поведение. За некои хора знам предварително какъв отговор ще дадат, но ще изчакам да видя доколко съм прав или греша. И така, пристъпвам към тестуването:
ТЕСТ № 1 Оптимист ли сте?
Надявам се всеки един да се справи с лекота.
ТЕСТ № 2 Are You an Optimist, Pessimist, or Realist?
Този тест е малко по-сложен, освен че трябва да владеете английски. Не го превеждам, защото нямам авторски права. Представям ви го в оригинал, тел-кел.
Централния въпрос, на който очаквам от всеки един от вас кратък и ясен отговор е: Оптимист ли сте за бъдещето на България? За тези, които все още се колебаят, препоръчвам им да си купят книгата на Иван Хаджийски “Оптимистична теория за нашия народ”
Следва една руска песен за повдигане духа на всички онези, които все още не са свалили гарда:
Tepavica online 
Има два вида хора: едните, които вечно мърморят и смятат, че за всичките им беди е виновна обкръжаващата ги среда, и други, които смятат, че каквото и да им се случва, всичко има временен характер. Както казва народът „Шъ съ оправим…” 😀
Да, така е, Русалке! Аз съм от втория вид хора. 🙂
Хубаво, ама защо все се случва, едни постоянно папат пържоли, като каскети, а други да си правят постоянно супа от кокоши крака? И вторите не стигат до пържоленото време, а до друго, където трети вид хора им ядат жито? 😉
Фабер, неправилно си адресирал въпроса си. Обърни се към Баце, за да получиш изчерпателен отговор… 🙂
Омбре, бацето ти е Главен готвач, и колкото се е научил, така ги забърква манджите, а и и помощниците, му помагат в бъркането.
Аз теб те питам, що си от втория вид хора и недей да бегаш, както си знаеш? 🙂
Драги ковачо, признавам си, че това, което не знам – не знам. Обърни се към компетентната инстанция и ще получиш отговора, който теб лично много те вълнува. Подготвил съм за теб един специален поздрав:
Пържолите са с много и вреден холестерол… Още повече, че не се употребяват соло. Та хората един вид се жертват за нас, като ни лишават от тях. 🙂
Амане, никъде не пише, че е задължително яденето на пържоли! Всеки ги консумира на свой риск. 🙂
Айде, здавичка на “чист понеделник”, труженико-оптимисте на земледелческия фронт! 🙂
Ако говорим за нашето обществено-политическо положение, па защо не и за международното, такова… сметам, че засега всичко е нормално зле. 🙂
Лошото е, че като гледаме, как тече жизнь у нашенско и най-паче у чужбинско, да не стане некоя трета световна патаклама. Да се надяваме, че ако перефразираме заглавието на една книга… човека е животно, надарено с разум, все пак.
И от менека, една руска песен за повдигане на духа… дали ще кажат декоратите и други “прогресивни сили”… информационна пропаганда? 🙂
Фабер, радвам се, че както винаги, ти си на своя боен пост! Немой само да споменаваш Трета световна патаклама! Засега ни стига сал една хибридна война… 🙂
На първия тест компът още мисли как да оцени отговорите ми, а за втория – This test is not based on any scientific study whatsoever. It is intended for fun only so do not treat the result too seriously 🙂 Изглежда английският ми е твърде беден, за да разбера написаното…. 🙂
Амане, най-много харесвам у теб твоя девиз: “Доверявай, но проверявай!” 🙂 В интерес на истината, втория тест не съм го гледал, нито съм отговарял на въпросите в него. Явно интуицията ме е подвела… 🙂
Тоя от клипа беше казал на Горбачов “Доверять, но проверять!”. 🙂
Пардон – Доверяй, но проверяй…
Винаги верен на своя девиз! 🙂
Амане, внимавай в картинката! Ще вземат да те нарочат за русофил!!!
Заради др. Рейгън ли? 🙂
Да! И заради отношението ти към обама и тръмп… 🙂
Благодаря, драги човече, за уважението – поздравление!
Верно, интуицията ти помага да знаеш да казваш, характерно – временно, че “знаеш – не знаеш”. 😉
И от мен, човече, специално поздравче, за теб…
Фаби, виждам, че си хапнал и с нови сили си се заловил за перото… 🙂
Благодаря за поздравчето! 🙂
П.П.Как беше пържолата от лудата крава? 🙂
Омбричък и аз виждам… от предпоследният ти отговор, че нещо си се развълнувал… затова, “спанак”, вместо валериан. 🙂
И да не взимаш, от “валериана”- шльковицата, дето криеш под леглото, а истинските хапчета, дето ти ги е дала, Кака Хомовица! 😉
Благодаря за съвета! Ако на тебе ти помага, на мен НЕ!
Би ли ми припомнил кой беше моят прeдпоследен отговор? Излишно е да ти обяснявам, че вместо валериан, използвам едно много по-ефикасно лекарство – Black label! 🙂
Четиво за умерени оптимисти!
Геополитиката днес – Нов световен ред или Смяна на парадигмата?
Тракиец, попаднал си на точния адрес! 🙂
КОГАТО СЕ НАЛИВАХА ОСНОВИТЕ
Пеньо Пенев
Ще догоряват залези и хора,
и спомени, и чувства, и мечти:
ще отцъфтят салкъмите на двора,
вечерник в клоните ще зашепти.
Живота своето от нас ще вземе
и весело ще пей като капчук,
когато за наследници след време
ще дойдат нашите потомци тук.
Сърцата си пак в песни ще разказват
и пак ще вият птичките гнезда,
и все така на майчината пазва
ще грее златна рожбица звезда.
Ще има пак синчец и теменуги
и погледът им син ще бъде пак –
но хората ще бъдат вече други
и друг – денят на бащиния праг.
Дали ще им разкаже с памет свежа
историята или ще мълчи
как избуяваше у нас надежда,
поливана от плачещи очи…
Как в път, омълнен с бойни урагани,
последна бомба сменяхме с кураж,
как после из кофражи радостта ни
израстваше етаж подир етаж…
Как двадесет и пет годишни бяхме,
а нашата коса се посребри,
как не за дребно щастийце вървяхме
по първата роса в зори…
Потомци, вий напразно ще се ровите,
докрай едва ли ще узнайте вий,
когато се наливаха основите –
какъв живот живяхме ний!
О, колко трудности за нас дойдоха!
Завидна беше нашата съдба!
Ний не живяхме дни, епоха –
борба живяхме ний, борба!
Паси, благодаря, че ми припомни това стихотворение на П.Пенев!
КАК СЕ УБИВА ЧОВЕК И КАК СЕ СЪЖИВЯВА ЧОВЕК?
Тракиец, лично аз не съм склонен да ми теглиш ножа и след това да ме съживяваш… 🙂
Светът е отражение на самите нас! Ти може да не си склонен да ти теглят ножа… но другите не/ни питат и действат, или както е казано по-долу, зависи как хората гледат на света и около себе си и по-надалече!
Очите и сърцето
Дядо и внуче седели на земята близо до входа на един далечен град. Край тях пасели овцете. По пътя се задал млад мъж с раница на гърба и се обърнал към стареца:
– Добър ден. Не съм бил тук преди. Какви са хора, които живеят в този град?
Вместо отговор дядото го попитал:
– А какви бяха хората в града, от който идваш?
– Лоши, злобни, егоисти. Затова си тръгнах.
– Е, сине, и тук хората не са по-различни, – отвърнал старецът.
Не след дълго по пътя се задал друг пътник. Той приближил към дядото и внучето и попитал:
– Здравейте! Дядо, идвам отдалеко. Кажи ми, какви са хората, които живеят в този град?
– А какви бяха хората в града, от който идваш?, – отговорил на въпроса с въпрос възрастният мъж.
– О, прекрасни бяха! Честни, благи и добри. Мъчно се разделих с тях. Много приятелства създадох…
– Е, сине, и тук хората не са по-различни, – отвърнал старецът.
Когато пътникът се отдалечил, внучето обърнало към дядото пълните си с невинност и почуда детски очи:
– Дядо, защо им отговори така? Кого от двамата излъга?
– Никого не съм излъгал, чадо мое – отвърнал старецът. – Очите на човек виждат със сърцето. Ако гледаш на света със сърце, изпълнено с горчивина и обида, това и ще срещаш по пътя си. Ако гледаш на света със сърце, изпълнено с разбиране и обич, това и ще срещаш по пътя си. Или както някой беше казал: “Светът е отражение на самите нас”. Затова внимавай както носиш в сърцето си, когато поглеждаш в огледалото на живота, дете мое…
Фабер, къде беше вчера цел ден? Чаках поне ти да се сетиш да ми честитиш малкия рожден ден, но всуе!
По въпроса за дедото и внучето сме на едно мнение… 🙂