Кои сме ние?

Да ме прощават всички дами, които случайно или от женско любопитство са надникнали в този тъй красив и прекрасен мъжки блог! Текстът към декорацията, която съм създал не е мое творение, а на един съселянин, чиито  разсъждения твърде много се доближават до моите…

За основа на  философските ми умозаключения послужиха някои от сериите в ТВ предаването „Фермата 3”, където почти без изключение всяка една жена гледа да прецака подло съперничките си с лицемерие и двуличие. Гледам някои от тези предавания от чисто научна гледна точка – като обект за психоаналитично наблюдение. Ще си послужа отново с цитат от моя съселянин: „Ще ми се да направя някаква простотия, ама голяма простотия, чак половин България да я научи…
– Ами има един Иван и един Андрей! С тях се консултирай!”.

Не че и сред мъжете не се срещат подобни индивиди, но като че ли е по-рядко явление. По-надолу ще дам конкретен пример. Държа да отбележа, че аз обичам жените, особено младите и красивите! Без тях светът би бил скучен и безсмислен! С умните е малко по-трудно, но не е невъзможно и с тях да има мирно съвместно съжителство… Всичко зависи от партньора!

Откакто свят светува жените упорито следват съдбовните си пътища в битки за равни права, власт и достойнство и смело прескачат барикадите на различни исторически обстоятелства. Сега битките с предразсъдъците са спечелени, но в миналото… Историята изобилства с примери, в които жени с коварство и интриги, без да се свенят да използват отрова, в т.ч. и по тяхна заповед са ликвидирани законни престолонаследници –  със зъби и нокти са се домогвали до властта.

Но да се върнем на нашето шоу. Всеки и всяка от участниците се стреми да се докопа до кокала, представляващ за по-голямата част от средностатистическия българин една солидна сума от 100 хил. лв. „À la guerre comme à la guerre“. На война, като на  война – всички средства са позволени,  важна е победата! Какво ми се правят някои на благородни девици? Не участвали заради победата, а заради самата игра. Дрън-дрън… Аз поне не видях едно искрено приятелство и взаимно привличане между две жени в това шоу.

Както и  да е! На жените им е простено, защото са физически по-слабия пол. Но не разбирам поведението на футболистчето Алекс, лудо влюбен във Валерия, или поне така си мисли… Ред сълзи, ред сополи – истински мъжкар! За неговата Дулцинея не си заслужава да говорим. Тя ту се влюбва в него, ту го  разлюбва. Обзет от злоба и завист, и не само той, нахвърлиха се срещу Калоян, най-младият във Фермата, който показа качества, каквито те не притежават. Не било мъжка постъпка да праща на дуел „най-силните мъже”, за каквито те се смятат. Цялата работа е, че не някой от тях, а него са  посочили за фаворит. Според мен, напълно незаслужено бяха отправени нападки и срещу една друга участничка – адвокатката Дарина, която ги превъзхожда по интелект. Въобще, по стара традиция у нас, тези, които не могат по  друг начин да постигнат целта си, правят го по втория начин, постигайки много по-лесно съюз помежду си. “Краставите магарета през девет баира се подушват!

Не ми стана ясно – това ли е представителната извадка на съвременното българско общество?

Някой ще има ли нещо против тази песен:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Кино and tagged , . Bookmark the permalink.

34 Responses to Кои сме ние?

  1. rusalka2013 says:

    Господин Тепавичаров, ако се приемат за достоверни данните, че 80% от българите са дебилни, каква част от тях се пада на жените? 🙂

    • Hombre says:

      Русалке, благодаря за така зададения въпрос. По мои най-груби изчисления, съотношението е фифти-фифти… 🙂

  2. Hombre says:


    6 Year Anniversary Achievement
    Happy Anniversary with WordPress.com!
    You registered on WordPress.com 6 years ago.
    Thanks for flying with us. Keep up the good blogging.

  3. aman11be says:

    Измежду другото съм чувАл, че всички тия кавги, скандали, псувни и прочие попържни и “тънки моменти” стават по строго определен сценарий, който влезлите в съответната “Къща”, “Ферма”, “Биг брадър” и други “риалити” (т.е. уж всичко трябва да е реално) формати са длъжни да следват, за което са подписали и съответния договор за съответното възнаграждение. Тъй че и там всичкото е “пунта Мара”, а Иван и Андрей тъпчат гуши от простотията на немалка част от зрителската аудитория. Т.е. не бойте се деца, ножът е дървен! 🙂

    • Hombre says:

      Има нещо такова – и на мен ми е минало през ума! Но простият човек отдалече си личи…

  4. Pasi says:

    Луна

    Луната е като монета,
    а гербът май е на петна..
    Здрач иде вече край морето,
    напомня ни за младостта.

    Луната плува в огнено сияние,
    на незагасналият ден.
    Настъпва време за мечтание…
    За любовта! За теб и мен…

    Луната се обагря във червено
    Над морска пустош, кръгла и сама.
    Дано за грешките да е простено!
    Дано пребъде вечно любовта!
    17.08.2016г.

  5. Homo faber says:

    Здравичка, любовчията, с днежна дата… 🙂
    Както казаха по-горе,в тези предавания всичко е определено как да стане… т.е. на ентелектуалните гледалци се предлагат, шменти капели. 🙂
    Обаче да те попитам, като ентелектуалец… както се вижда, така протича и наша жизнь в Българско, па и в чужбината. И най-лошото е, че непрекъснато режисират, така наречените управници, грижещи се за народа. И така, “управниците”, като участниците в щуротиити посочени по-горе ще се избият за кокала, което се отраява и на будалата – електорат …е тва сме ние… 😦

    • Hombre says:

      Здравичка, Фабер и честит Понеделник!
      Както се вижда от коментара ти, схванал си същината на проблема. Остава да разберем как да се преборим с този недъг на българското общество…
      П.П. Като мой най-верен и последователен фен, нема ли да ме поздравиш по случай 6-тата годишнина от излизането на първия брой на Тепавицата? По най-груби сметки, за всичките тези години съм написал над 1500 страници с какво ли не… Къде е Паисий, къде съм аз…? 🙂

  6. Homo faber says:

    Ха да ти е честито, Омбре, ама защо само на мен казваш да те поздравя, другите /по/ читатели, що не ги караш, също… 🙂
    А за преборването с недъзите на българското общество се почва, един вид, като В. Левски, после гражданите, правят НПО-та, като требе касите им да са препълнени и т.н….
    Бе, ти ги знаеш и като свободен от ангажименти гражданин, силно живеещ с обществените проблеми, можеш да станеш Апостол! 🙂

  7. Тракиец says:

    В затвора всичко е било сигурно, всичко е било един механично установен ред. Храната му е била осигурена, защитата му е била осигурена, не се е страхувал, че на другия ден ще е гладен и няма да има храна – нищо подобно, всичко е било установено.
    А сега изведнъж, след много години, идва тъмничарят и му казва: „Освобождават те.“ Той започва да трепери. Извън стените на затвора отново ще има неустановеност; той отново ще трябва да търси, да изследва; отново ще трябва да живее в свобода.
    Свободата създава страх.
    Хората говорят за свободата, но се страхуват.
    А човекът още не е човек, ако се страхува от свободата. Аз ви давам свобода, не ви давам сигурност.
    Давам ви разбиране, не ви давам знание. Знанието ще ви направи установени.
    Ако мога да ви дам някаква формула, някаква установена формула, че има Бог, Свети Дух и Исус, единородният Божи син; че има рай и ад, че тези са добрите дела, а онези са лошите, и че ако вършите грях, ще отидете в ада, а ако вършите това, което наричам добродетелни дела, ще отидете в рая – край! – вече сте установени. Ето защо толкова много хора са избрали да бъдат християни, хиндуисти, мюсюлмани, джайни – те не искат свобода, те искат фиксирани формули.
    Един човек умирал – внезапно, вследствие на пътна злополука. Никой не знаел, че той е евреин, затова извикали католически свещеник. Свещеникът се навел над човека – а човекът умирал, вече в предсмъртна агония – и попитал:
    – Вярваш ли в Светата Троица на Бог Отец, Светия Дух и сина Исус?
    Човекът си отворил очите и рекъл:
    – Аз умирам, пък той ми задава гатанки!
    Когато смъртта почука на вратата ти, всичките ти установени неща ще са просто гатанки и глупости.
    Не се привързвайте към никакви установености. Животът е неустановен – в самата му природа е такъв.
    И интелигентният човек остава винаги неустановен.
    Самата готовност да останеш в неустановеност е смелост, упование. Интелигентният човек е този, който остава буден в каквато и да е ситуация – и откликва на нея с цялото си сърце. Не че знае какво ще се случи; не че знае: „Направи това и ще се случи онова“. Животът не е наука, той не представлява причинно-следствена верига. Като нагрееш водата до сто градуса, тя ще се изпари – това е установеност. Но в истинския живот нищо не е така установено.
    Всеки индивид е свобода, една непозната свобода. Невъзможно е тя да се предскаже, невъзможно е да се очаква. Човек трябва да живее в осъзнаване и в разбиране.
    Идвате при мен да търсите знание; искате някакви установени формули, за да можете да се придържате към тях. Не мога да ви дам никакви. Всъщност ако имате такива формули, ще ви ги отнема!
    Постепенно ще разруша вашата установеност, постепенно ще ви направя все по-колебливи, постепенно ще ви направя все по-несигурни. Това е единственото нещо, което трябва да се направи.
    Това е единственото нещо, което един Учител трябва да направи! – да те остави в пълна свобода.
    В пълна свобода, с отваряне на всички възможности, с нищо фиксирано… ще трябва да си осъзнат, нищо друго не е възможно.
    Това е, което аз наричам разбиране. Ако имаш разбиране, несигурността се явява неотменна част от живота – и е добре, че е така, защото това превръща живота в свобода, в една непрестанна изненада.
    Човек никога не знае какво ще се случи. Това те държи непрекъснато в състояние на удивление.
    Не го наричай неустановеност – наречи го чудо. Не го наричай несигурност – наречи го свобода.
    ОШО
    Интелигентният човек остава винаги неустановен – ОШО

    • Hombre says:

      Тракиец, да не би да си сгазил лука, та да ти е домъчняло за свободата…? 🙂
      П.П. Благодаря за честитката, която ми изпрати за славната ми годишнина!

  8. Homo faber says:

    Благодаря, Омбре!
    Но на парада, организиран от “генерал” Мутко, не присъствам, взимам си болнични! 🙂

    • Hombre says:

      Това що-годе се вмества във вчерашно-днешната тема. Кажи в допълнение какво е мнението ти за жените.

      • Homo faber says:

        Амчи, да ти кажа…Ако жената има пръстен, значи най-вероятно е омъжена. Ако има гердан, това нищо не значи. Ако има и пръстен и гердан – омъжена е, но това нищо не значи. И още… Комарите са много по-хуманни от някои жени – когато комар ти пие кръвчицата, той поне престава да бръмчи. 🙂

  9. Тракиец says:

    Честит рожден ден! Бъди по-активен, креативен и доброжелателен, но не забравяй да си хаплив! 🙂

    • Hombre says:

      Това и правя, Тракиец! Благодаря, че ми напомни!
      От своя страна, искам и аз да ти пожелая да не пропускаш да поздравяваш твоите приятели за техните празници. 🙂

  10. Homo faber says:

    Да ме прощаваш, чорбаджи-редакторе, сетих се, требеше май вчера да го турим този текст, начело на статията ти, щото си пасва, със сегашното злополучно, наше безвремие …
    Но никога не е късно…

    Знаеш ли ти кои сме?
    Христо Ботев

    …Огледах се и видях, че главата ми е украсена с зелена чалма, с червен фес и с подрязана брада; а тялото ми е накитено в зелени шалвари, с жълт пояс, с червени емении, с голи баджаци, със зелено контохче и с шам аладжена ентерия; с една дума, аз бях станал кадия. Пред мене стояха всякакви физиономии, всякакви душици и разнообразни сърца. – “Нека дойде № 1” – извиках аз. Пред мене излезе една от ония угоени личности, които са готови да заколят и майка си, ако само тя им препятствува да отгоят “чувствата” си. Очите на моят шкембеджия бяха червени, ръцете му бяха кървави, а лицето му беше подпухнало от пиянство. – “Кой си ти?” – попитах аз шкембеджията. – “Аз съм един от ония патриоти, които обичат да стават посредници между народът и правителството. – Аз съм един от софийските комисари, аз съм хаджи Иванчо Пенчович ефенди” – отговори шкембеджията. – “Кръстен ли си ти или си обрязан?” – попитах аз. – “Тялото ми е кръстено, а душата ми е обрязана.” – “А имаш ли ти чест и почтение?” – “Аз мислех, че имам; но моята “едноутробна” дъщеря ми доказа, че честта ми е отдавна вече изветряла. Да ти разкажа в Цариград и че принимавам в къщата си по-младите ефендиета и по-първите турски чиновници. Това аз правя не само за своята собствена полза, а и за удоволствието на моята женска фамилия – дъщеря ми обича да говори само с ефендиета. Веднъж в нашата къща дошло едно младо момче, което било принето от моята фамилия твърде любезно, т.е. моята едноутробна дъщеря му дала сладко кафе и изцедила три кантара любезности над главата му. Трябва да ти кажа и това, че моята дъщеря е европейка, и затова обича да говори с младите хора, без вмешателството на жената ми. Младото момче било от възхищение от моето чедо. Но историческите съдби са неизповедими. Това момче захванало да говори с чедото ми български и. . . Когато си дойдох вечерта, то чух следующето: “Ти, баба, нямаш ни чест, ни почтение. Я кажи ми ти, защо водиш приятелство с българите? Аз мислех, че е някое ефендие и подадох му сладко и кафе, а той бил дебел българин. Още веднъж да ми не пращаш в къщата български цървулани!” Видиш ли сега как аз возпитавам своите деца? Едно само ми е жално, че не мога да стана роднина с г. Михайловски или с дели Мехмеда.” – “А имаш ли ти срам, имаш ли совест?” – попитах аз. – “Аз се срамувам само от моите кредитори. Който има парички, той не трябва да се срамува от никого, а който е сиромах, той трябва да се срамува и от най-честното свое действие. Колкото за думата “совест”, то аз и до днес още не мога да разбера нейното значение. Тая дума, както ми се чини, е измислена от русчушките вагабонти, които желаят да направят и от калта злато. Совест! Какво е това совест? Моят приятел Мехмед чауш ми разказваше, че совестта прилича на попарена кокошка” – отговори х. Иванчо Пенчович ефенди. – “А защо ти са кървави ръцете?” – попитах аз. – “Без кръв се не може. Сяко едно патриотическо дело изисква кръвопролитие” – говореше покойни Омер паша. “Кръвта принася полза на сяко едно величие. Ако Давид да не убиеше Саула, то не би станал еврейски цар.” – “Но невинната кръв почти сякога пада на главата на джелатите” – казах аз. – “Не продавай ми ти зелени краставици. Аз отдавна вече зная, че твоите философии са празни приказнички. Невинна кръв, божие наказание, народно отмъщение – дипсис киле, бош амбар. Умният човек търси покровителство между силните; а силните хора почти сякога живеят от кръвта на слабите. Погледай на окружающата ни природа и ти ще да се съгласиш с мене. Кокошката е родена да носи яйца и да ври в тенджерата; а мечката е родена да пие кръв.” – “Но общественото мнение ще да те осъди и ще да те прокълне до девето коляно.” – “Проклинайте ме колкото искате. Хаджи Иванчо х. Величков Пенчович ефенди се не бои от никакви приклятия.” Като кадия, аз не бях в състояние да осъдя такова едно откровено и правдолюбиво същество, и извиках: “Доведете № 2.”
    Пред лицето ми изведоха една от ония личности, които са пишман, че са се родили и които ненавиждат сичкият свят. Очите на тая личност бяха полумъртви, лицето му беше ядовито, а главата му трепереше като ясоново листо. – “Кой си ти?” – попитах аз. – “Аз съм Петраки Златев, роден съм от православни родители, възпитан съм в турска трагия, посолен съм с чорбаджийска сол, окъпан съм в сиромашки сълзи и облечен съм в човечески кожи.” – “Кръстен ли си или си обрязан?” – “Обрязан съм.” – “Имаш ли сърце, душа, чест и совест?” “Ако да би имал чест и совест, то не би се крил като прилеп по пукотините; а излязъл би пред светът и казал би на своите ближни: “Добър ден.” Страшно е народното отмъщение! Знаеш ли ти, че секи българин, който мине покрай къщата ми, плюе на вратникът ми? Знаеш ли ти, че българите гледат на мене, яко на аспид и василиск? Знаеш ли ти, че даже и моята майка се гнуси от мене? Страшна е народната клетва!” – “Да си проклет и от мене” – казах аз и заповядах да доведат № 3.
    Пред очите ми излезе такова едно лице, което приличаше на турски джамбазин. – “Кой си ти?” – попитах аз. – “Аз съм Джамбазооглу Мехмед.” – “Кръстен ли си или си обрязан?” – “Кръстен съм.” – “Имаш ли чест и совест?” – “Тамам си намерил за какво да ме разпитваш! Знаеш ли ти, че аз съм променял знамето знамето си пет-шест пъти? Аз съм ставал и грък, и цинцарин, и румънин, и циганин, и арменец, за да угодя на своите страсти. За мене народността, вярата, народолюбието и честността за празни неща. Дето има да се пие, да се яде и да се весели, там съм и аз. Ако казвам, че съм народолюбив, то имам на умът си съвсем друго, – аз искам да заповядам и да ми се покоряват”. – “А ти се не боиш от народното отмъщение?” – “Не боя се, защото аз не съм член ни на един народ. Щом видя, че българите захващат да оживяват, аз ставам грък или турчин. Народите са слепи; те по-често наказват своите верни синове, нежели предателите. Който е умен човек, той трябва да се показва като патриотин, но да не жертвува нищо; а който е още по-умен, той трябва да се ползува от народните слабости. Аз зная множество “честни патриоти”, които въртят своята търговийка с народни сълзи; а никой не казва за тях, че са злодейци. У когото са паричките, той е прав и честен. Аз познавам множество български патриоти, които се хранят от народният гръб. Да приведа един пример. Един от най-знаменитите български патриоти повикал един ден в къщата си българско събрание. – “Ако сме патриоти – казал патриотинът, – то трябва да помогнеме на г. П. и на г. Т.” Събранието извадило кесиите си и дало колкото могло. Само един човек дал 500 жълтици. Когато гореказаният български патриотин видял такива големи суми, то намислил да направи едно велико патриотическо дело, т.е. да даде на г. П. 30 лири и на г. Т. 20; а останалата сума да задържи в касата си. Говорете вие каквото щете, а аз ще кажа, че великият патриотин е постъпил твърде умно. Молете бога да дойда аз на неговото място и тогава ще да видите кой е Джамбазооглу Мехмед.” Аз мислех вече да осъдя тоя справедлив човек, но дойде ми на умът, че ако осъдя него, то ще да осъдя и нашите букурещки месечини, и аз проговорих: “Идете, растете и умножавайте светът.”
    Когато казах да доведат № 4, то пред мене излезе българското “Книжовно дружество”. Това дружество ми се яви в лицето на следующият персонал. Действителните членове на това дружество водеха по една кокообразна мадама под мишница; а самото дружество вървеше отзад окъсано, дрипаво, загоряло и босо, и просеше милостиня.
    – “Имате ли, господа, чест и совест?” – попитах аз.
    – “Да би имали чест и совест, то не би се хранили наготово; ако би имали чест и совест, то не би ходили по Цариград да продаваме душите си на Геновича и на Арнаудова; ако би имали чест и совест, то не би лаяли против ония хора, които са заслужили само една похвала; най-после, ако би имали чест и совест, то би се постарали да напечатаме барем що-годе, за да види светът, че и ние сме направили нещо” – отговориха действителните членове на дружеството. – “Задоволно ли си от своите честити членове?” – попитах аз самото дружество. – “Дайте Христа ради по една парица” – рече дружеството и замина си.
    Под № 5 бяха четисани нашите цариградски редактори, които просвещават българската публика и които разпространяват татаро-монголски идеи. Г. Генович имаше воловска глава и козя опашка; а г. Найденов беше без глава. – “Иммате ли совест и честност?” – попитах аз. – “Чети вестникът ми” – проговори г. Генович. – “Не чети вестникът ми” – каза г. Найденов. – “Вие сте до такава степен овъшкавели, щото не може човек да ви презира” – рекох аз. В това време дойде общественото мнение и проговори: “Вонещиците трябва да се смачкат, защото от тях не може да живее ни един честен човек.” – Тие не са вонещици, а нещо по-малко; тие са безопасни жаби-крекетуши” – рекох аз и. . . пробудих се.

    [в. Независимост, г. III, брой 24 от 3 март 1873 г.] 88

    • Hombre says:

      Отличо, Фабер! От време на време трябва да си припомняме какво е казал този велик българин!
      Извини ме за днешния пропуск като “чорбаджия-редактор”. Утре ще компенсирам тази моя грешка…

  11. Тракиец says:

    Живеел със семейството си някога беден дървар в гората. Веднъж някой запалил суха трева и в огъня една змия щяла да изгори, но дърварят и подал брадвата си, тя се увила около нея и се спасила. За благодарност го научила да разбира езиците на всички животни. Предупредила го обаче, че ако издаде на някой тайната, ще умре. Дърварят като почнал да разбира езика на птиците, разбрал къде има скрито съкровище и забогатял. Не щеш ли жена му заподозряла, че има някаква тайна и ден и нощ го крънкала да и я каже. Натъжил се дърварят, облякъл си новите дрехи, та след като каже тайната на жена си и умре поне да бъде добре облечен. Неочаквано дърварят подслушал какво си говорят на двора му кокошките и петела. Кокошките съжалявали стопанина си, че ще умре, но петелът им казал:” ако аз бях на мястото на стопанина ни, щях да взема една гьостерица и не тайна да и кажа, ами бой, бой, бой, докато не може да си стои на задника! ” Замислил се стопанинът. Разбрал, че петелът е прав, пък откършил една вършина и бой, бой, бой по жена си, докато и избил всичките мераци за научаване на тайни. Та и нашите политици така. Явно с молби и благоразумие няма нищо да се получи!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s