Спомени за 1 Май

Реших  да избързам с един ден с поздрава си за 1 май – Международния ден на труда, защото утре не се знае, кой накъде ще потегли – я на чеверме, я да подиша чист планински въздух, я да се любува на морските вълни или на русалки.

Мнозина от по-възрастните като мен, си спомнят с умиление времето, когато бяхме деца и с нетърпение очаквахме 1 май. „Детство мое, реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно. Все се мъча света да обърна яхнал пръчка при теб да се върна…” 

Спомням си много добре какъв ентусиазъм цареше, без команда от ОФ или БКП. Хората се събираха на групички преди празника и по своя инициатива организираха ленински трудов ден за облагородяване на района, в който живеят. Правеше се уборка на градинките, почистваха се алеите, варосваха се дръвчетата и бордюрите, измиваха се улиците с едни огромни макари с маркучи, навсякъде блестеше от чистота. Тук искам да отворя една скоба, че районът в който съм роден и израсъл се нарича „Работнически жилища” в кв.”Захарна фабрика”. Запазил е своето име още от времето, когато белгийски инвеститор е построил в същия район захарен завод. Почти 90% от живущите в района са били наети от въпросния захарен магнат, който е построил и част от тези жилища за работниците си. Впоследствие пролетариатът рязко се увеличава след индустриализацията на София с изграждането на такива крупни заводи, като този за радио и телевизия „Климент Ворошилов”, Телефонният завод, Учтехпром за училищни помагала и специална техника, мебелното предприятие ДИП ”23 декември” и още много други.

В деня на самия празник хората обличаха най-новите си дрешки и къде под строй, къде по своя воля дефилираха пред Мавзолея на Г.Димитров за да помахат на нашите партийни и държавни ръководители. А пък какви хора и ръченици се виеха след приключването на манифестацията, не може да се опише с  думи – в днешно време могат да се видят само на сватби. Разбира се, въпреки че купонната система не беше все още премахната, не бяха единични случаите, когато се спретваха общи софри на открито, на които всеки от своя дом донасяше по нещо вкусно за хапване. Народът се веселеше и не се притесняваше дали ще има хляб и на следващия ден.

Важна част в идейно-политическото възпитание на подрастващата младеж още от малките класове та чак до XI клас беше поканата от училищното ръководство на различни герои на социалистическия труд. Такива като Найда Манчева – видна тъкачка, удостоена два пъти със званието „Герой на социалистическия труд” или бригадира на строителна бригада Игнат Раденков. На нас като за училище в един от крайните квартали на София се падна честта в часа на класния да ни бъде гост бащата на един съученик с незабравимото име Републикан, когото за по-кратко го наричахме „Репата”. Та същият негов баща майстор кундурджия, орденоносец, ни обясняваше надълго и на широко как е успял да постигне забележителните успехи в трудовата си дейност. Не си спомням с какъв интерес съм го слушал, но по онова време мечтата ми беше да стана майстор стругар. Впоследствие се отвориха очите ми и за други перспективи.

Тук искам специално да отбележа, че наред с номинацията на хора, които действително са постигнали успехи в своята професия и заслужаваха почести, имаше и такива, които бяха нарочени за отличници, поради простата причина, че са били активисти по линия на ОФ или БКП. Направих справка в Уикито, откъдето с голяма изненада научих, че с подобно звание са били закичени и доста генерали от ДС и БНА. Правилно генералският труд е оценен като най-важен за развитието на народното ни стопанство! На редовите “стахановци”, ако мога така да ги нарека, раздаваха почетни грамоти, медали или едно потупване по рамото, а на най-заслужилите слагаха портрета  в Алеята на славата в предприятието, в което работят и ги награждаваха с екскурзия до СССР или друга страна от соцлагера. Обикновено парсата прибираха директорите и партийните секретари на предприятията, които се присламчваха към успехите на отличилите се работници, без да имат и най-малка заслуга за това. То чунким и сега не е същото?!

Но като цяло, държа да отбележа, че оживлението, ентусиазмът и тържествената обстановка, която настъпваше около празника бе несравнима с това, което днес се случва в страната ни. Хората се отчуждиха и вече не правят разлика между делник и празник. Дотам сме я докарали, че в един вход на осеметажен панелен блок, половината от обитателите вече не ги познавам, камо ли да проведем някакво мероприятие по някакъв радостен или не дай си Боже, тъжен повод. Тъй върви светът…

Братя и сестри българи, да ни е честит 1 май ! Бъдете живи и здрави и много трудолюбиви! Спорна да ви е работата и да изпитвате постоянно истинско удоволствие от постигнатите резултати. Залудо работете, залудо не стойте! Може и да не забогатеете, но помнете, че най-вкусен е хлябът с честен труд заработен. Ако искате  да сте свободни – трудете се! 🙂

Наздраве!

Едва ли ще ви изненадам с тази песничка:

 

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Празници, Good news and tagged , . Bookmark the permalink.

18 Responses to Спомени за 1 Май

  1. aman11be says:

    Венсеремос, хей!!! 🙂 Чета и направо ми се къса сърДцето…. Помня с какъв “ентусиазъм” висяхме с часове в малките улички на Толбухин, докато ни дойде редът да “дефилираме” пред трибуната с редовното “КПСС-БКП” и “Вечна дружба”. Поне не се ходеше на училище… Между другото, като се замисля, не съм съвсем сигурен учениците дали ни караха да манифестираме на Първи май, но като по-малък не пропусках манифестация с майка си и баща си. Та спомените си ги имам, де… 🙂
    После ставаше, разбира се, по-весело. Манифестацията свършваше и народът се “отичаше” към градската градина, където имаше много цветя, слънце и …. определен брой заведения за обществено хранене. 🙂
    Въпреки всичко весели години бяха. Особено за нас – децата.
    А по отношение на наградите по административна и профсъюзна линия от онова време има и маса вицове.
    “Тържествено събрание по случай 1 май в една ТКЗС. Идва моментът на награждаване на ударниците.
    – Другарката Пенка – звеноводка. За постигнати големи успехи в засяването на ….. се награждава с чифт лачени галоши.
    Бурни аплодисменти в залата.
    – Другарят Иван – тракторист. За постигнати големи успехи в пролетната оран се награждава с чифт лачени галоши.
    Бурни аплодисменти в залата
    …………………………………………………………………….
    И накрая другаря Председател на ТКЗС. Поради липса на галоши се награждава с 1000 лв. и екскурзия в СССР.
    Глас от залата “Е, па нека оди бос!””.

    • Hombre says:

      Амане, добре че си имам приятели, които да ми покриват белите петна в съзнанието. Това за лозунгите КПСС-БКП го бех забравил. Склерозата никому не прощава… Без да се правя на дисидент, никога, ама никога не съм скандирал подобни лозунги. 🙂

  2. aman11be says:

    Та за малко да забравя. Честит международен празник на труда на всички! Щях да добавя “парии презрени”, но се боя да не бъда разбран неправилно.

  3. Homo faber says:

    Те са били “специални”… генералите, затова са отличниц. Не можа ли да се отъркаш от некой такъв на срещите им с пионерите и комсомолците!? 😉

    • Homo faber says:

      “Ако искате да сте свободни – трудете се”!
      Хубаво, ама защо на днешно време, по-голяма част от трудещите се изпитват неудовлетворение! Трудят се, всеки гледа да има работа… но нещо не е така и работата и живота не ги изпълват с радост!!!

      • Hombre says:

        Предполагам, че ти не попадаш в категорията на неудовлетворените. Щастлив си на бюрото си и се кефиш…

        • Homo faber says:

          Омбре, що не… щастлиФ съм! 🙂
          На маса, на бюро, на поляна, на пясъка, до женско бедро все се кефя… така че, като не си се отъркал в коминочистач на времето, може в мен. 😀

          • Hombre says:

            Фабер, направо ми кажи числата от тотото от предстоящия тираж, после ще се отъркам у тебе…!

    • Hombre says:

      Фабер, де да знае човек от къде ще му излезе късметят…?
      По-рано ни казваха, че ако се отъркаш у некой коминочистач, може и шестица от тотото да уцелиш… 🙂

  4. Homo faber says:

    А ще ти додат на гости, Омбре съседите… само спретни пред блока една голема аааа кьор-софра , па да видиш ти, как ще си намериш братовчедите! 🙂

    • Hombre says:

      Идеята ти е прекрасна, но тя подхожда повече на трудещите се, а не на пенсионери като мен… 🙂

      • aman11be says:

        Нима щастливите трудещи се не са се превърнали в щастливи пенсионери? 🙂
        Навремето, в зората на т.нар. демокрация, някои се надяваха как след има няма 5-10 години и нашите пенсионери, трудили се и осигурявали се по 35-40 години, ще тръгнат по света с розови панталони и Beneton фланелки като германските си събратя. Да, ама не. Преди няколко дни гледах по една от програмите някакво предаване от рода на “България от край до край”. Та там показваха някакъв човечец, който и на 60+ години (поне така изглеждаше) продължава да гони ОвцИте по планината и се оказа, че не е виждал никога през живота си морето. ( а явно и не виждаше шанс това да му се случи). Една от моите баби така си и умря без да види морето.
        Та, както казват не малко хора, “От работа се става гърбат, а не богат.”. Богат се става от далавера. Проверено и доказано през последните 30 години у нас. Този път няма да поставя “ухиления” емотикон, защото хич не ми е смешно.

        • Hombre says:

          Амане, щастието да си пенсионер е несравнимо по-голямо от това да си трудещ се. Ще го разбереш, когато и ти одъртееш като мен. И не е важно какъв е размерът на пенсията ти, а колко време ще я получаваш…
          Засега, ти се радвай, че си доволен от заплатата, която получаваш! Аз вервам на Галъп интернешънъл!!!
          Да си припомним какво е казал Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство има голямо престъпление“. Толкоз!

  5. Homo faber says:

    Омбре, назлъндисвай се, назлъндисвай се…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s