Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле

Мислех да започна поредното си съчинение, с опит да споделя някои свои лични проблеми, ама като си спомних крилатата фраза на Нане, отказах се… Все ще се намери някой, комуто ще доставя удоволствие, а не ми се ще…
Подобен тип разсъждения се срещат у все повече българи и това започва да ме тревожи… Разпространяват се като епидемия, или по-точно казано – превръщат се в хронично заболяване. Ще дам само няколко примера: Радваме се на финансовия колапс на гърците, присмиваме се на македонците (да не забравяме, че и те са от български корен), потриваме доволно ръце, че и румънците зазляват, кефим се на непослушковците унгарци и т.н. Но не си даваме сметка, че когато всички съседи около нас са зле, няма начин ние единствено да сме добре. Както в природата, така и в обществото не съществува вакуум! Ние сме нещо като скачени съдове. Тоест, или всички ще сме добре, но нека бъдем реалисти, поне преобладаващата част, или никой!
Нека не ви звуча като някой заклет интернационалист, защото каквото и да кажа оттук нататък, лайтмотивът ще е само един: Искам да съчувствам на всички бедни и онеправдани по света, искам всички да живеят в мир и разбирателство, искам да няма експлоатация на човек от човека, но преди всичко искам България и ние българите да сме добре!!!
Казват по-старите хора от мен, че с натрупването на годинките ставаш по- мъдър, по-смирен и по-благороден… Не забелязвам подобно нещо у себе си. Може да съм по-бавно развиващ се или прекалено тъп, защото единственото, което констатирам е, че натрупвам все повече гняв.
Какво направихме през последните 22 години? Разрушихме старото, а на негово място нищо читаво не изградихме. Пак ще се позова на мъдростта на хората с белите коси: „Не заривай стария кладенец преди да си изкопал новия!”
Нека никой не ми се сърди когато говоря в множествено число. Естествено, знаят се кои са виновниците и те трябва да си понесат заслуженото. Вярно е, че няма колективна вина, но ще се окаже накрая, че и ние с нашето безразличие и бездействие сме допринесли допълнително за това. Нека видим как реагират другите народи при подобни ситуации!
Разпродадохме, извинете – разпродадоха и направо подариха на чуждестранни компании водоснабдяването, електропреносната мрежа, комуникациите, въздушния ни транспорт, позволиха безпрепятствено нахлуването на съмнителни банки у нас и… Твърде дълъг е списъкът за да ги изреждам докрай!
И какво получихме в замяна? Още по-големи задължения и износ на капитали и БВП. Тия, които се облажиха от пъкленото си дело ще ни докарат вода от девет кладенеца, за да ни убедят, че така се прави по света… Мога ли да попитам, обаче – кое национално отговорно правителство изважда на сергията за продан ресурсите, от които зависи съдбата не само на това, а и на следващите поколения? Поставени сме на колене и трябва да изпълняваме каквото ни кажат!
Свидетели сме ежедневно на поскъпването на храните от първа необходимост, на цените на електричеството, водата, отоплението и т.н. Какво по-добро оправдание за монополистите да ни наложат своите цени!
Защо трябва да пълним чужди гуши или да сме солидарни с чешкия пенсионер, когато ние самите едвам свързваме двата края? Казват, че държавната собственост не се управлява ефективно. Добре, нека поканим тогава някои доказали себе си мениджъри с международен опит и да им отпуснем по 1 млн. годишна заплата да ни научат на икономика. Пак ще сме на печалба!
Уверяват ни, че няма как – в криза сме… Братя българи, да затегнем коланите! Но не своите, тези които ни го казват, а нашите както винаги. Светлото бъдеще се отлага с още няколко десетилетия…
И до кога ще продължава всичко това…?
Ще ми се накрая да завърша с нещо оптимистично и да пожелая на всички българи и българки, когато дойдат следващите парламентарни избори добре да помислят, преди да гласуват за своите избраници.
Залогът за настоящето и бъдещето ни е в тотална промяна на народопсихологията ни! Да оставим Нане и Вуте единствено в съкровищницата на българската литература!
Поздравявам всички с една моя любима песен: