Етнически мир ли?

Направиха ли впечатление на някого последните публични изяви на Лютви Местан – лидер на небългарската етническа партия ДПС? Това, че са му дали българското  име Владимир Зидаров по време на т.нар. “Възродителен процес” съвсем не го прави български политик, както пише в Уикипедия. Умишлено се въздържах вчера да публикувам ново есе, белким някой от четвъртата власт се сети да напише някаква анти или про  статия. Уви, такава поне  аз не успях да прочета. Освен ако някъде не се е появило дадзибао, до което малцина посветени от протестърската мрежа са успели да се докопат…

Искам да се спра само върху две събития през последните няколко дни.

• демонстративното напускане под строй на залата на НС от парламентарната група на ДПС, начело с нейния лидер, по повод предложението 17 май, да стане ден за преклонение пред жертвите на баташкото клане. Сам по себе си този исторически факт не е нищо друго, освен един епизод от геноцида над българския народ под турско робство. Какво по-ярко доказателство за антибългарския характер на тази партия? Да отрича неоспоримите доказателства за избиването на стотици невинни жени, деца и старци, в т.ч. и мирни люде само заради вярата им е не просто престъпление, а израз на елементарно незачитане на чувствата на един народ! Костницата в Батак е нагледно доказателство за „добрите” дела, които са извършили поганците над нашия народ през всичките близо 500 години на тяхното присъствие в мирно съвместно съществуване с раята. И тоя същият има нахалството и наглостта да ни говори, че не трябвало да си служим с езика на омразата…! Докато от неговите уста се леят само любовни куплети…;
• речта на Местан, по-малко известен с агентурния псевдоним „Павел” пред множеството негови почитатели тия дни на митинг в Кърджали, разпалено защищаваше „свещеното право” на употребата на майчиния език на обществени места – събрания митинги демонстрации и т.н.т. Държейки се като пехливанин на селски събор, войнствено размахваше юмрук над всеки, който дръзне да оспори това негово „свещено право”. Щял да  си плати глобата, но нямало да се откаже да агитира на майчиния си език. То се разбра колко го владее тоя език в едно интервю с турския министър на външните работи Ахмет Давутоглу. Няма значение, че според Конституцията, официалният език в Република България е българският, а всеки друг е разрешен единствено за комуникация на битово  ниво. У мен възниква логичният въпрос: как може някой да претендира за българско гражданство и да се възползва от всички права, които му гарантира Конституцията, при положение, че не знае  български език? Остава да приемем под нашето  крило всички емигранти, които решат, че България е мястото, в което те са  мечтали още от деца де се заселят. Искам да припомня, че някои страни, със засилен поток на  емигранти към тях въвеждат строги критерии за присъждане гражданство на кандидатите, един от които е владеенето на местния език. Да не забравяме, че сред тази категория хора има и внедрени членове на ИДИЛ. Трябваше самите американци да ни го кажат, за да се замислим.

Засегнах само повърхностно два от проблемите в нашето общество, без да навлизам в дълбочина. Вълкът протестира срещу правото на стадото да протестира. До какво води безнаказаното отношение към тази партия, в кавички „Движение за права и  свободи” скоро ще разберем, когато избухне междуетническа война. Няма нищо по-лесно от това да манипулираш един неграмотен електорат, който слуша единствено ходжата и  депесарските лидери. Лъжа и измама е твърдението, че ДПС е гарант за етническия мир и толерантност. Напротив, точно обратното – непрекъснато насъскват това население срещу нас българите и все повече го капсулират. Да ги попитам тия хора кой им е нарушил правата и свободите или ги дискриминира в някакво отношение? Ставаме все по-често свидетели на необосновани претенции  от тяхна страна, гаче те са единствените, които се нуждаят от държавна помощ. Имали проблем с изкупуването на произвеждания от тях тютюн. Ми, да си  потърсят друг поминък. При капитализма една стока става стока само тогава, когато се продаде на пазара. Щом никой не я търси, значи не е стока. Междувременно и други наши селскостопански производители се нуждаят от дотации и друг вид помощ, но такава до тях никога не е достигала.

Следейки събитията в Македония, не е трудно да си представим какво ни чака, ако продължаваме да си затваряме очите пред действията на една откровено протурска и антибългарска партия. Само не  разбрах какво дири наш Станишко тия дни в Скопие? Да  беше некой друг – простено му е, но човек който е завършил МГИМО, демек международни отношения е просто недопустим гаф! Вместо да изпише вежди, друго да не направи… То на всеки що годе запознат с положението в Македония е ясно, че министър-председателят Никола Груевски не е цвете за мирисане, но не е наша работа да се вмесваме в надворешните работи на една страна, която не попада под юрисдикцията на България. По-правилната стъпка  би била  да се присъединим към Гърция и да не признаем Македония под това име. Какво спечелихме от това, че първи я признахме?! Дори едно  “мерси” не получихме в замяна.

Според едно проучване на Галъп, сред етническите албанци през 2010 г. 62% от тях в Албания, 81% в Косово и 52% в Македония подкрепят идеята за създаването на Велика Албания. Ще си послужа с един цитат:

“Албанците отдавна са изчислени от американските стратези като най-важния оперативен фактор на Балканите. Великоалбанските амбиции няколко пъти вече успешно се използват за прекрояване на териториалната карта на Балканския регион“.
Прочети цялата статия тук: Убийства и еластичното им извинение

С други думи, Балканите продължават да бъдат барутният погреб на Европа и ако не се вземат спешни  мерки от сега управляващите ни политици, щетите не само за България, а и за цяла Европа ще бъдат колосални. Единствено доволни ще бъдат САЩ, чиито посланици както винаги са на всички горещи точки по света, но не за да умиротворяват, а да подтикват враждуващите страни към взаимно изтребление.

Вече получих от няколко места забележка, че се опитвам да претупвам нещата, поради мързел или друга причина… Не приемам подобна критика. Винаги съм бил привърженик на принципа за работа в екип. Опитах се само да разклатя камбаната, но  се нуждая и от  вашата подкрепа. В случая, не сме ли от един отбор, девизът “И сам  воинът е воин” е трудно приложим.

“Докле е мъничка змията, елате да се съберем, с крака да й строшим главата, свободни да се назовем…”

Следва една песен, за да ни  напомня кои сме и какви трябва да бъдем: