Голем зор, докато напиша туй заглавие… От тук нататък, всичко ще ми върви по ноти или по вода. От вас зависи само да напишете нещо и нищо друго… Накрая, на заслужилите ще раздам по една награда „Черноризец Храбър“.
Не се отказвайте от състезанието – може и на вас да се усмихне щастието. Само за сведение на тези, които все още се колебаят дали да участват – една от статуетките, като тази на снимката вляво е от чисто злато. Заслужава си да напишете някое есе! 🙂
П.П. По инициатива на Аман – автор и кръстник на “Малкият петък” от тази седмица може да го преименуваме на “ЧРД, Омбре”. Всеки е свободен да ме поздрави, ако намери за необходимо… 🙂
Предлагам ви да чуете една тематична песен, която да повдигне вашето настроение:
Tepavica online 
ЧРД!!!
Цяла седмица!
И малко нашенска музика…
Благодаря, Генек! Очаквай и ти в събота да те поздравя за твоя РД…
Вчера ми попадна интересна статия за жена, която от седемгодишна възраст си спомня всеки ден – какво е правила, къде е била, с кого е била и пр. Учените провели редица изследвания и установили, че жената има коефициент на интелигентност дори по-нисък от средностатистическия. Тази невероятна способност да помни, жената преживявала като тежест. Открила, че донякъде й помага воденето на дневник. Нейната мемо-способност не била уникална. Впоследствие било установено, че има и други хора с тази “дарба”. Това ме навежда на мисълта, че това си е вродено качество на всички хора, но защо ли не мога и аз да помня така добре. Например, би ми било много лесно да изуча безброй чужди езици. 🙂
Има такива хора, Русалке! Спомням си за един човек, който често стоеше пред кино “Севастопол” и рецитираше речи на др. Джугашвили. Познавам и други хора с феноменална памет. Според мен, би било полезно ако всичките ни спомени са свързани с приятни емоции. Но тъй като едва ли има такива хора, Господ е решил, че трябва да забравяме лошото, което ни се е случило и да помним само доброто…
П.П. И за какво ти е да знаеш безброй много чужди езизци? Достатъчно е да ползваш 5 европейски.
ЧРД, Омбре! Да си жив, здрав и много щастлив до следващото ЧРД поне! 🙂
Благодаря, Амане! Гледам, че от вчера си станал много “щедър”. Щом като един лайк не поиска да ми поставиш – не заради темата, а заради самата дискусия, сега разбирам защо поне цяла седмица още ми пожелаваш живот!
Нямам и аз търпение да те поздравя следващия понеделник за твоя РД!
Аз още не съм почнал да ги празнувам всяка седмица. Ще вкарам в големи разходи приятелите и родата. 🙂 А лайкчето ти го сложих. Ако можех и два щях да ти сложа за ЧРД. 🙂 Но лайкчета под теми “А спомняте ли си, госпожо/другарко….” отсега казвам, че няма да слагам.
Жесток и безкомпромисен!!! А уж ми бил приятел и благородник…!
А защо ли такива като Кисса, Русалка и Тракиеца са ме лайкнали и са се подписали под думите си? Кой от всички вас е по-обективен критик?!
Щял да вкара в голям разход приятелите и родата… Ти тях ли жалиш или себе си?
Какво значи “…са се подписали под думите си….”? Аз, доколкото си спомням, също пиша само от моя профил (за разлика от някои други, според една наша приятелка 🙂 ) и стоя зад думите си. Но наистина вече почна да ми писва през ден, през два (не визирам само теб, защото чета и други блогове и сайтове, а и се срещам с достатъчно много хора) да въздишаме “Ах, колко хубаво беше навремето.” или “Ох, колко зле сме сега.”. Първо, че тази оценка за хубаво и лошо до голяма степен е субективна и различна за всеки човек. И второ не може да има само хубаво или само лошо в дадено общество или в дадена общественоикономическа формация. Да не говорим, че и преди, и сега ни управляват общо взето едни и същи хора, по-точно едни и същи фамилии.
ОК, разбрах те, няма повече да ти навирам под носа моята правда. Макар че, тук не става въпрос за субективни оценки на Сульо и Пульо, а за анализ на факти по неоспорими икономически и правови критерии (БВП, трудова заетост, социално осигуряване, демографски фактор като елемент на националната сигурност, наличие на корупция в държавните органи, ниво на престъпност на 1000 души от населението и правов ред и т.н.)…
Под “подписали се под думите си” разбирам, че им е било приятно да коментират в блога ми… 🙂
Русалке, забравянето е полезно и политкоректно. Постепенно чрез забравата се променя чипа. Отделните отблясъци на историческия материализъм и неговите постулати за базата и надстройката, за производителните сили и производствените отношения, за класовата борба, постепенно отиват в небитието. Обществото постепенно, неусетно, но неотклонно се превръща в киберобщество. Всичко в него е на един клик разстояние. Индивидите общуват и се размножават дистанционно – инвитро и все по-често чрез наемане за решаващо участие, на трети лица. Младенците идват на бял свят, чрез Цезарово сечение и винаги с мишка в ръка. Храните са плод на кибернетични модели за отглеждане и биохимия. Природата и природното отстъпват повсеместно. Дали това е добре? Отговор няма, и не може да има, защото ние вече живеем в бъдещето, щем или не щем. В онова бъдеще, описано като фантастика в безсмъртните романи на Жул Верн, Ст.Лем, Ал.Беляев и много други. В този свят, като че ли няма място за идеологии, а само за прагматизъм и консумация. Това няма как да не поражда носталгия у онези които са изживели живота си по друг начин, с друг начин на общуване и помнят преди всичко това, а не къде са си оставили очилата преди една минута. Носталгията, респ. спомените са временно явление и постепенно ще заглъхват по естествен път, /за успокоение на Аман/, и успоредно с неумолимия ход напред на технологиите!
Паси, остава да те попитам какъв е твоят хонорар на час като лектор? 🙂
П.П. Съветвам те да не дразниш Аман, щото е равносилно да дразниш лъв!!! 🙂
Отказваш ли се да се бием…? 😀
Ехоооо, каква е тази летаргия, в която сте изпаднали?! Омбре, много я удари през просото нещо – “малкият петък” се преля в “още по-малкия четвъртък”!
Светле, да разбирам ли, че ти липсвам? Ако разсъжденията ми са верни, трябва да знаеш, че ти на мен два пъти повече ми липсваш… За съжаление, нищо не мога да ти обещая за “големия петък”… 😛
Паси, каква е тая регата и коя е тая Йорданка? Защо трябва аз сам да се поздравявам?
Дълго е за обяснение, но ще опитам. Цариградското шосе в София, край Горубляне се превърна в пълноводна река СЛЕД РЕМОНТА. Та по този повод е поздравление за почитателите на самаковската учительница по съветски, с една архивна песничка:- “Моята учителка по руски”. В песента се пее: “Здравствуйте наша Татяна…”. А аз просто сменям името… Не мога директно да сложа клипа и затова помолих теб. Това е.
Драгинко, след като заради теб цела нощ съм се въртял като шугав, призовавайки всички духове на помощ, най-после загрях какво си искал да ми кажеш…
Новото “Цариградско шосе” се превърна в плавателен канал
Сетих се за песничката, с която искаш да поздравиш трудещите се в Тепавицата, но за съжаление и аз не я открих. Вместо нея, предлагам да чуете една друга близка по смисъл: