Градушка

ГРАДУШКА

“Една, че две, че три усилни
и паметни години… Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа.
Кой ли може
неволя клетнишка изказа,
макар и – вчерашна се дума?
Да беше мор, да беше чума,
че в гроба гърло не гладува,
ни жадува!
А то градушка ни удари,
а то порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше –
в земята зърно се опече… ”

Мислех още оня ден да ви пусна това стихотворение, но си викам – кой ще го чете в събота или неделя…? За кой ли път у наше село, при силен ураганен вятър, в петък ни удари градушка, та почти всичко унищожи. Та отсега искам да ви предупредя – ако ще ми идвате на гости, посетете първо зеленчуковата борса в „Слатина”, купете и ми  донесете домати, краставици, пиперки и каквото друго е необходимо за една свежа селска салата (χωριάτικη σαλάτα), както гърците я наричат. Запазил съм една бутилка „Пломари”, предназначена за Тракиеца, но понеже той не рачи да си я потърси, ще я разделя с всеки, който реши да прекрачи прага на скромния ми дом. В парника няма поразии, но там продукцията е само за семейството. Не съм предвидил количества, за да мога да отворя сергия за продан на пазара в Елин Пелин. Жена ми е главният селскостопански работник– аз участвам само в брането и консумацията. Не стига това, ами при всяка мълния техниката на интернет  сървъра се скапва. И при тая напечена ситуация, на 15 т.м. цел ден немаше връзка с мрежата, а на следващия ден изтече месечният ми абонамент. И за моя най-голяма изненада – като компенсация за причинените ми главоболия, едва днес разбрах, че са ми продължили срока с цели 9 дни. Просто да не повярваш, че това може да се случи в милата ни родина. Имам все пак някакво обяснение, свързано с комплиментите, които направих на служителката в офиса и изричното настояване да получа компенсация.

За сведение само на по-любознателните тепавичари, в ранната пролет, по време на цъфтежа на овошките, слана ги попари и нищо не върза – ни круши, ни ябълки, ни сливи… Саде едни портокали и  банани останаха незасегнати. Те така е на село и затова не обичам селската работа. Защото е неблагодарна и язък за труда на буля Хомовица! Друг път поне джанки се намираха, сега нема дори и за един буркан компот, да не говорим, че в други години селският казан работеше на 3 смени…

Накратко, това беха новините за последните дни от наше село. Ако нещо съм пропуснал, питайте и ще ви се отговори.

И понеже не  може без песен селскостопанският труженик, те ви една от  мен: