По мое поръчение, в качеството ми на резидент на Тепавицата, две мои топ агентки бяха изпратени с разузнавателна мисия под кодовото наименование “Wind Of Change” в района на с. Паничище. На същото място, от 12.07. до 18 07.2014 г. се проведе курс под ръководството на проф. д-р Олег Ламикин.
Представям ви само част от снимковия материал, запечатал красотите на България, заснети с помощта на СРС, които не се нуждаят от коментар. Готов съм да отговарям на всякакви въпроси по темата.
За сведение на един скептик, д-р Ламикин е изучавал 20 г. тибетска медицина и 2 г. е пребивавал в манастира Шао Лин. На възраст е около 60 години, но изглежда като на 40! Миналата година съпругата му беше доста пухкава, а сега е вталена дама. Дори и да няма никакви секрети в програмата му за лечение, фактът, че е наситена с най-различни физически упражнения (гимнастика, лицеви опори, бягане, походи сред природата и т.н.) е полезна за вашето тяло и здрав дух.
Побързайте да посетите тези красоти, преди да са заприличали на сметището в с. Суходол. А някога, когато служех в редовете на БНА, това селище също беше едно прекрасно място за живеене, с добри, работливи и отзивчиви местни жители…
И накрая, вижте една снимка, която увенча с успех цялата операция:
Вече е установен контакт с извънземните и се надяваме да развием ползотворни взаимоотношения. За храбростта и безспорния си професионализъм, дамите ще бъдат наградени с най-високото държавно отличие.
Каква по-подходяща песен от тази:
Научете добре песента, защото ще се изпитваме!
Tepavica online 
За сведение на един оптимист в една дебела книга е казано “Блажени са вярващите, защото тяхно е царството небесно.” Макар и не точно с тези думи. 🙂
А снимките са хубави, ако и да са от различни краища на Рила.
Амане, не разбрах какво искаш да кажеш… Излиза, че твоята информация е по-точна от моята?
Снимките са правени почти в един и същ район – повечето от тях около 7-те Рилски езера… И какво значение има дали са от един или различни краища на Рила. Ако държиш, мога да ти пратя още само от Рилските езера.
Всеки има право да вярва в каквото си иска. Основна предпоставка за успешно лечение е доверието в лечителя. Тук не става дума за точност на информацията. Моята информация, както прекрасно знаеш, я черпя от Интернет. Ти твоята я черпиш освен оттам и от рекламните (не влагам нищо лошо в този термин) брошурки на въпросните професори, доктори, академици на основани от тях самите академии и т.н. Аз, ако не дай си Боже се разболея от диабет, определено няма да го лекувам с пиене на промишлени количества вода по метода на един от тримата “проф. д-р академици”. Твое право е също да постъпиш, както намериш за добре.
А снимките, пак казвам, са хубави. Местността около езерата е много красива и с някакво особено очарование.
Братко, общото между мен и теб е, че и двамата сме скептици (една от общите ни черти). Аз не вярвам само на думи, а и на фактите. Мога да ти приведа редица примери за успешно проведена терапия от Ламикин на негови пациенти, но едва ли ще успея да те убедя напълно. Дори въздействието да е само на психологическа основа. Най-лесно е да отхвърляме всичко, което според собственото ни виждане е абсурдно.
Ако лечението на каквато и да е, още повече сериозна и обществено значима болест като диабета или злокачествените заболявания, е успешно, мислиш ли, че за 20-30 години няма да си пробие път и да стане, ако не единствен начин за справяне с даденото заболяване, то поне широко признат и разпространен начин. А авторите му да са академици в известни и признати в света академии, а не да си регистрират сами фирми с гръмки имена, включващи думата “академия”.
Амане, а ти откъде си сигурен, че вече не е открита панацея за “обществено значимите заболявания“? Но нали трябва да кльопат и фармацевтичните компании? Чета разни научни статии, в които например се твърди, че диабетът е лечима болест.Знам случаи, когато традиционната медицина не помага, но за сметка на това – другарите от ЦК и нагоре са се възползвали от услугите на народни лечители и знахари.
Това че си от лекарска фамилия не ти помага много да защитиш позицията си. 🙂
Всеки има право да вярва в каквото си иска. Особено ако с това не нарушава личното пространство и не пречи на другите да правят същото. Тъй че твоя воля – вярвай на проф. д-р …….. последният да затвори вратата -беков. Не ми пречиш с това. 🙂
По-скоро се надявах да ти помогна с нещо… 🙂
Аз съм скептик. Но – щом някой вярва в нещо и вярва, че вярата му носи облекчение, спасение, доволство… Що не?
Иначе и аз съм си мислил да разкрия най-после инкогнитото си. И да си призная, че съм Действащо-размишляващ суперултрахиперхетне академик от Подзвездно-междузвездната мегагалактическа академия от Третия пръстен на Високоакълния менажериум Санкта Симплицитас…
Ама нали съм скромен…
А в Рила е хубаво. И без нея е хубаво. Таман жена ми е на Боровец…
Наздраве!
Генек, ще ми трябват 5 мин. да асимилирам написаното от теб! 🙂
Става…
И това става…
Така е, аркадашлар, всеки има право да вярва в каквото си иска и да прави това, което смята, че ще му помогне. Въпросът е, че в търсенето на това, което мисли, че ще му помогне, дава както се казва и последната си риза и после…
И пак опираме до приказките “три пъти мери, един път режи”, за да не се влагат усилия и средства напразно. А за академиците и прочее … бековци, за заслугите им към човечеството, хората не Нобелови лауреати, а като бог Дионис за цар Мидас ще направят така, че всичко което пипнат да стане златно… Но дали всичко се лекува със злато … 🙂
Фабер, позабави се днес малко. Какво като е неделя? Хубавото е, че постигнахме консенсус – вярата крепи човека и всеки може да вярва в каквото си поиска. 🙂
Аз не съм максималист – дори и златото да не лекува всичко, не е лошо да имам 2-3 торби…
Еректусе, значи ти липсвам а ааа? :
И вместо да почиваш на седмия ден от седмицата, си отворил седенката, както кажува красний копиеносец Паси…? 🙂
А, вярата винаги е в мен и ще е така, докато слънцето ми изгрява, ката ден!!!
Виж, 2-3 торби не е лошо да има човек, но прекали ли не се знае, дали като на цар Мидас, бога ще чуе молбата му, да му се вземе тази дарбата. В нашата мила Родина, такива молби не се отправят до Бога, а да се случат, абсурд. … 😉
Те ти още злато ….
Чак сега ли го разбра, Фабер? 🙂
С Пасито нема да се мериш, защото съм му дал отпуска до вечерта.
Ти гледай да не стане с тебе като в приказката “Цар Мидас има магарешки уши”! 🙂
Пасито си е твой човек, личен поет … :), макар че нещо не му даваш награда. … 😉
Що се отнася до магарешките уши, с мен няма как да стане, ама с тебе може, щото ти раздаваш награди! … 🙂
Пасито е притежание на цялата тепавичарска общност! На него му стига тая награда, че контактува с хора като нас.
Не разбрах само каква е връзката между раздаването на наградите и магарешките уши…? На тебе повече ще ти отиват, защото си по-млад и ще ти стоят щръкнали. Хеле пък ако си сложиш (сложат) и едни рога, ще заприличаш на благороден елен! 🙂
Еректусе, явно е било лято, когато сте взимали урока в N-то учереждение за цар Мидас и ти си си мислил за морето, машините и как си навътре в него с една чехкиня… 😉
“….Мидас получава от Аполон големи магарешки уши, след като дава наградата при състезание между красивия Аполон и Пан на грозния Пан, а Аполон му издърпва ушите. След това Мидас крие тази шега с фригийска шапка. Само бръснарят му знае за този негов недъг и не разказва на никой, a изкопава дупка на брега на реката и викнал три пъти “Цар Мидас има магарешки уши”, но тревата чула и разказала това. Накрая цял свят научил тайната…”
Та това е, ти неколкократно раздаваше награди друже. А за това че съм по-млад и чевръст, така е, и затова помагам на други хора да слагат рога на себеподобните… 🙂
Ти казваш, че ходиш, че се разхождаш, в вдън гори Средногорски, не се прибираш, много часове.
И сигурно при това общуване с природата и животинките – благородни елени, веке си с нов образ – големииии рога и облечен с хубава кожа, а не с прокъсани дрипи!
И поздравче най-сърдечно, сабахлента с една хумористична народна песен …
Фабер, цела нощ ли го мъдри това съчинение? Имаш богата фантазия! 🙂
Еректесе, свободно поправи се…! 🙂
Дека ми одиш, нема те и ноща и деня… Нема нов пергамент тука и ще ти дърпам, рогата …, пардон ушичките … 🙂
Навлязох в летното разписание – един ден работа, два почивни. В момента пиша нещичко за утре.
Рога немам, но хвърлям хубави къчове с копита! 🙂
Родина
Родино мила, люлка на герои
и стряха свидна – дом във мир и бой!
Огнище топло, мамина сълза,
пламтяща обич, люлка на деца!
На буквите ти дала си подслон,
от векове за нас са те канон!
За флага твой, за герба със лъва,
войници мряха, с песен на уста!
Море, Балкан и ширнати поля,
Народ-герой! Обичам таз земя!
Българио, от теб съм вдъхновен,
Българио, земя си рай за мен!
Паси,02.05.2014г.
Паси, бях ти дал отпуск до вчера вечерта. Защо се забави толкоз много? 🙂
Фабер е прав – награда не даваш, отпуските съкращаваш… За капак си въобразяваш, че общуването в тепавицата е смисъла на живота ми. Е, не е! Освен това, една част от аудиторията въобще не ме харесват! Налице са и екземпляри, които по повод и без повод ме овикват. Други се правят, че не ме забелязват… Мъчително безразличие… А, поетът обича аплаузите, критиките, коментарите, въобще живия живот. Така че, изводите, които си правя се налагат от самосебе си. И те не са очарователни…
Паси, направо ме заля със студен душ! Как можа да кажеш, че общуването в Тепавицата не е смисъл в живота ти? Най-малкото те прави по-щастлив в иначе тъй прозаичния живот!
И защо трябва да очакваш всички да те обичат и харесват??? Ти ще се окажеш по-голям нарцис и от мен! 🙂
Бре и двамата сте творци на живота нов с Другаря Европейков, живеете и творите в неговото неповторимо време, затова с тази песен, я се върнете изначало и към корените на поетическото творчество – Данте Алигери, Франческо Петрарка… 😉
Па се хванете и прегърнете… :), вместо да спорите кой по-по-най…
Фаебр, нема нужда да спорим… то се знае кой е по-по-най! 🙂
Хайде, бе… Де ходиш? Нищо не каза за моята версия…
В момента замислям нещо. Където и ти ще живнеш, макар думата да не е точна…
Как се казва внучката ти? /Извинявай, ама розата яката цъфти!/
Аре сега пък и тоя! Отчет ли искате да ви давам?
Цитат: “В момента замислям нещо…”” Сигурно е некакъв пъклен план… 🙂
С нетърпение ще чакам да видя като как ще ме изненадаш. А, иначе, ката ден си живея живота.
Внучката се казва Александра (Сандра). Да не си решил да й правиш подарък?
Твоята ВЕРСИЯ ми хареса, но още не съм стигнал до рецензията. По-късно ще я получиш…
Риза да ми купиш, не си ми знаеш името … 🙂
Ако почна да ти купувам риза за всеки твой псевдоним, ще трябва да изпразня цял щанд…